Убийство в условия на домашно насилие ще води до наказание от 15 години лишаване от свобода до доживотен затвор, а упражнена принуда, съпроводена с домашно насилие, ще се наказва със затвор от 3 до 10 години. Измененията бяха приети в сряда от правната комисия в парламента, която прие на второ четене промените в Наказателния кодекс (НК).
За закана за насилие е предвидено наказание до 6 години затвор, когато престъплението е насочено срещу личността или имота на лицето. За закана в условията на домашно насилие обаче е необходимо заканването да е създало основателен страх, че може да бъде осъществено.
Най-важната от промените в НК е дефиницията за „домашно насилие“. За такова ще се приема престъпление, „предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права“.
Това определение ще се отнася за случаите, когато престъплението е осъществено спрямо съпруг или бивш съпруг; спрямо човек, от когото жертвата има дете; човек, с когото се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; човек, с когото насилникът живее или е живял в едно домакинство.
Насилствените бракове ще се наказват с 1 до 6 г. затвор, решиха още депутатите.
Следенето става престъпление, което ще се наказва до 1 година лишаване от свобода. Но ако е в условията на домашно насилие – наказанието е до 5 години. Следенето е дефинирано като нежелано поведение или със заплашителен характер, което дава да се разбере, че другото лице е наблюдавано и създава у него основателен страх. Към следенето спада и нежеланата комуникация във всички форми и със всички средства, като включва и следене на бивш или настоящ интимен партньор.
Правната комисия увеличи глобите за родители, които отказват на бившия партньор да вижда детето си след развод при условие, че има съдебно решение. Сега глобата е до 300 лева, но ще бъде повишена до 5000 лева. При рецидив санкцията може да достигне до 10 000 лева и пробация.
Вносител на поправките е председателят на Народното събрание Цвета Караянчева (ГЕРБ), а целта им е да компенсират донякъде отхвърлената от България Истанбулска конвенция.
