Добре дошъл отново, Доналд Туск!По всяка вероятност това ще бъде един добре познат, новопомазан полски министър-председател, който ще се завърне в старата си сграда на Европейския съвет в Брюксел следващата седмица за срещата на върха на лидерите на ЕС, която се очертава да бъде изпълнена с напрежение, пише „Politico“
За мнозина европейци завръщането на Туск на най-високата маса на ЕС обещава да върне добрите стари времена преди 2015 г., когато националистическата, консервативна администрация на полската партия „Право и справедливост“ (ПиС) дойде на власт и в продължение на 8 години хвърляше камъни в механизма на ЕС.
Но новият Туск може да бъде съвсем различен от стария. Вместо да управлява уверена в себе си страна, която се превръща в бързо развиваща се европейска сила, той ще се грижи за дълбоко разделена нация след осем години популистко управление, което превърна Полша в лошото момче на европейската политика.
Осезаема е носталгията по предишното премиерство на Туск – от 2007 до 2014 г. – когато Франция, Германия и Полша често можеха да се обединяват и да действат като мощен двигател за развитие на бизнеса в ЕС. Това беше катализиращо трио, известно като „Ваймарския триъгълник“ – група, създадена през 1991 г., която процъфтя до такава степен при Туск, че той се превърна в сигурен кандидат да поеме поста председател на Европейския съвет от 2014 до 2019 г.
При голям обрат в европейския политически пейзаж ПиС не успя да спечели трети мандат и загуби парламентарните избори в Полша на 15 октомври – победа, която даде надежда на целия континент, че популистките партии могат да бъдат победени. Изглежда, че Туск ще положи клетва като министър-председател пред президента Анджей Дуда на 13 декември. Високопоставен служител на ЕС, който, както и други участници в този материал, получи анонимност, тъй като не беше упълномощен да говори публично, коментира:
„Колективно подценяваме значението на смяната на правителството в Полша. Това стратегически променя баланса в Европейския съвет, защото вероятно ще имате по-конструктивно правителство. А това според мен променя правилата на играта.“
Френски дипломат добави:
„Туск изпрати много ясно послание … ние се завръщаме.“
Но тези големи надежди скоро може да се сблъскат с вътрешната реалност на Полша, където Туск често ще има ограничено пространство за маневриране. Той хем ще трябва да управлява коалиция от четири различни партии – от социалисти до либерали на свободния пазар в големите градове и социално консервативни аграристи, хем ще се сблъска с яростната опозиция на разярената ПиС. Дуда, който е лоялен на ПиС, все пак ще има значителна възможност да осуети политическите цели на Туск благодарение на правото си на вето.
Вместо да ръководи в Брюксел, голяма част от времето и енергията му ще бъдат изразходвани във Варшава, където ще се опитва да възстанови разрушената правосъдна система, да прочисти правителството, медиите и държавните корпорации от лоялни на ПиС хора и да ръководи комисии, целящи да разкрият нарушенията на отиващата си администрация.
Надежди за рестарт
Един от най-сериозните проблеми за Брюксел, докато ПиС управляваше Полша, беше, че една от най-важните страни в блока създаваше постоянни проблеми по въпроси, свързани с върховенството на закона – от независимостта на съдебната система до свободата на медиите и правата на ЛГБТИ+.
Голямата надежда е, че Туск може да помогне на Варшава отново да се върне към основното течение на ЕС, като лиши унгарския Виктор Орбан от ключов съюзник в собствените му опити да подкопае основните стратегически приоритети на ЕС.
Залогът за Брюксел обаче е по-голям. ЕС полага основите на исторически процес на разширяване, отваряйки вратата за няколко бъдещи страни членки, от които Украйна ще бъде както най-голямата, така и най-значимата. От ключово значение е да се гарантира, че Полша е съгласна с този процес – но това невинаги ще бъде лесно. Макар че Полша изпитва дълбока историческа симпатия към войната на Украйна с Русия, приела е милиони бежанци и е доставяла оръжия и боеприпаси, страната е и на предната линия на причините, поради които интегрирането на Киев в единния пазар ще се окаже толкова трудно. Полските фермери и шофьори на камиони реагираха с възмущение на това, което смятат, че украинците подбиват цените на техния бизнес.
Опитът на Туск като председател на Европейския съвет поражда надежди, че той ще успее да се справи с тези предизвикателства и да извърши рестартиране, като върне синхрона на Варшава с Париж и Берлин.
„Той знае как работи машината, познава много от хората, все едно посреща стар приятел“, подчерта един от служителите на ЕС.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен прие Туск, който произхожда от същата дясноцентристка Европейска народна партия, малко след изборите в Полша през октомври с обща официална пресконференция, въпреки че Туск далеч не беше назначен за лидер на новото правителство.
„Беше все едно, че той вече е министър-председател“, разсъждава за срещата дипломат от ЕС, като подчертава, че други са празнували завръщането на Туск по по-дискретни начини.
Високопоставен френски дипломат заяви, че предстоящото „изключително проевропейско: правителство предоставя възможности за ново сътрудничество, както в двустранен план, така и в рамките на Ваймарския формат.
Очаква се правителството на Туск също така да успокои полско-германските отношения, след като антигерманските настроения подхранваха предизборната кампания на ПиС, включително исканията за военни репарации, нацистките намеци и редовните обвинения, че Туск е „германски агент“. Ето какво смята Пьотр Бурас от Европейския съвет за външна политика:
„Отношенията с Германия ще се подобрят, защото бяха толкова лоши, че е трудно да не се подобрят сега.“
Но това не означава автоматично успешен Ваймарски триъгълник, подчерта Бурас, тъй като доброто състояние на френско-германските отношения е предпоставка за това. Той изтъкна:
„Добавянето на Полша в тази дискусия няма да улесни нещата. Честно казано, очакванията за Ваймарския триъгълник винаги са били пресилени.“
Друг служител на ЕС също заяви, че докато вътрешнокоалиционните проблеми в Германия пречат на френско-германския двигател да се раздвижи, всеки разговор за добавяне на Полша със сигурност ще бъде шумен. Прекалено много е да се иска от Туск да излекува френско-германските разломи. Служителяд добавя:
„Разбира се, Туск може да внесе положителна динамика, но по-скоро като избягва полските не-та. Но не и като смазка между Франция и Германия.“
Не толкова бързо
Полската вътрешна политика също може да предизвика бърз край на медения месец между Брюксел и Варшава. Най-неотложният въпрос е кога, дали и как Полша ще може да получи достъп до своите 35 млрд. евро безвъзмездни средства и заеми от ЕС за възстановяване от пандемията от коронавирус, както и до 76,5 млрд. евро от редовните средства на ЕС за развитие – замразени от Брюксел заради отстъплението на Полша в областта на върховенството на закона. Туск водеше предизборна кампания, в която се застъпваше за възстановяване на средствата от ЕС.
Полските медии съобщиха по-рано тази седмица, че Туск ще се опита да използва бившата си позиция в ЕС, за да предложи на Комисията да отпусне 6,9 млрд. евро от фонда на блока за възстановяване от пандемията веднага след като официално поеме поста, дори без Полша да е изпълнила официално нито един от т.нар. етапи.
Все пак Полша в крайна сметка ще трябва да изпълни тези условия за върховенство на закона, за да отпусне останалата част от парите.
Макар Туск да обеща, че ще направи точно това веднага след встъпването си в длъжност, той все още ще се сблъска с трудности от страна на Дуда или на Конституционния съд на страната, контролиран от лоялните на ПиС. Всяко законодателство, което отменя реформите в съдебната система, трябва да мине през Дуда, който може да наложи вето или да поиска от трибунала да го преразгледа.
Първият френски дипломат заяви, че Париж ще следи отблизо новото полско коалиционно споразумение.
„Той трябваше да радикализира позициите си по време на кампанията, така че не смятаме, че все още сме в рая.“
Действително, в кампанията преди изборите през октомври Туск възприе сходна на ПиС реторика, особено по отношение на миграцията от мюсюлманските страни.
Това, че Туск отново управлява във Варшава, няма да превърне Полша в мил партньор за останалата част от ЕС. По време на предишното му премиерство имаше търкания по въпроси като въглищата, земеделието и Русия и много от тези въпроси не са се променили.
Полша все още е сред най-яростните военни поддръжници на Украйна в ЕС, ще бъде по-бавна от други страни в областта на енергетиката, е много близък съюзник на САЩ с ангажименти за закупуване на огромни количества американски и южнокорейски оръжия и е в плен на политически влиятелен земеделски сектор.
Туск също така е хладен по отношение на усилията за стимулиране на интеграцията в ЕС. Миналата седмица в полския парламент той заяви:
„Наред с други неща, именно затова се стремях към победа на тези избори, за да може Полша отново да влияе върху решенията на Европа, а не обратното. Ние сме тези, които ще решат какви ще бъдат посоките на промяна в Европейския съюз.“
„Мнозина в Европа вероятно ще бъдат изненадани от размера на приемствеността“, смята Бурас и допълва:
„Реториката и стилът ще бъдат напълно различни. Това също е от значение. Но когато става въпрос за същността, за защитата на полските национални интереси … няма да е толкова различно в много файлове.“
Туск може и да не може да разчита на много свободно време, след като поеме поста, тъй като на Полша ѝ предстоят две години на почти постоянна кампания – през април ще се проведат местни избори, след това през юни – европейски избори, а през 2025 г. – президентски избори.
