Малките ледници в Пирин се очаква да изчезнат окончателно след малко повече от 20 години. Това заяви доц. Емил Гачев от Националния институт по геофизика, геодезия и география /НИГГГ/ към Българската академия на науките /БАН/. Той представи резултати от проведеното теренно проучване в планината.
Пред „БТА“ той обясни, че в най-високата мраморна част на Пирин има два микроледника. Първият е Снежника, който се намира в циркуса Големия Казан под връх Вихрен, а вторият се нарича Бански суходол, разположен под северната стена на карстовия ръб Кончето. Според доц. Гачев въпросните ледници съществуват поне от 500 години. По думите му те са и най-точните регистратори на климатичните промени.
За съжаление през последните седем-осем години данните показват тенденция за зими с малко малко сняг. Дефицитът през месеците декември и януари все пак донякъде се наваксва от по-обилни валежи през март и април.
Според доц. Гачев това неминуемо оказва влияние върху състоянието на микроледниците в Пирин, като се наблюдава деградацията им. През последните четири години по-силно е засегнат микроледникът Бански суходол.
„Той не показва активност и се превръща в ледена преспа“.
Експертът напомни, че през последния век и половина планетата е навлязла в период на постоянно климатично затопляне, причинено от слънчевата активност след малката ледникова епоха, което от своя страна съвпада и с индустриалната революция и всички последици от нея.
До този момент микроледникът Бански суходол е успял да се съхрани, тъй като се намира на 2700 метра височина, където температурите се задържаят по-ниски. При него лавиносборът е до четири пъти по-малък, в сравнение с този на Снежника и поради тази причина обилните валежи от дъжд през май-юни стопяват снежната покривка и го оголват в разгара на лятото.
Мирколедниците са рядкост за Балканския полуостров и се срещат само в три от високите планини – черногорската Дурмитор, албанската Проклетия и българската Пирин.
