Икономистът от Института за икономически изследвания на Българската академия на науките /БАН/ доц. Григор Сарийски е категоричен, че анонсираните от министъра на финансите Асен Василев параметри на проектобюджета за 2024 година са прекалено оптимистични. Вицепремиерът обяви, че ще бъде заложен растеж от 3.2% и инфлация от 4.8 на сто.
„За мен заложеният растеж от 3.2% е прекалено оптимистичен, като се има предвид в каква среда ще работи България през 2024 година. Някои от основните ни търговски партньори започнаха да навлизат в рецесия. Тоест, да разчитаме на такава относително спокойна среда на индексите на цените и запазване на процесите при ограничаването на пазарите при някои от основните ни търговски партньори, за мен не е най-обоснованата прогноза“, подчерта пред Искра.бг той.
Сарийски обясни още, че бюджетът за 2023 година, въпреки че е бил предложен при наличието на данните за първата половин година, също в момента е неизпълним:
„Така че Министерството на финансите има известни проблеми с прогнозирането и то се вижда при този бюджет. Да вземем увеличението на данъчните приходи. През 2023 година спрямо 2022 година то трябваше да бъде 3.8 милиарда лева.“
Но реално в момента след излизането на данните за първите девет месеца на годината се вижда, че приходите от данъци са увеличени само с 1.1 милиарда лева, подчерта икономистът и коментира, че това на практика означава, че за да може да се изпълни плана за тази година, трябва да имаме още над 2 милиарда лева повишение, което да се изпълни само за едно тримесечите. Експертът определи този факт като „меко казано предизвикателство“.
„Данъчните приходи за едно тримесечие обикновено са около 8.7 милиарда лева. Тоест, върху тази сума да успеете да начислите още 2.6 милирда лева, това означава, че трябва да си вдигнете приходите от Данък добавена стойност с 30%. А при положение, че за деветмесечието имаме само 5% тренд, да се постигнат 30% за последното тримесечие не виждам коя прогноза може да го посочи като реално“, обясни още той.
Сарийски подчерта, че поради този факт ще навлезем в една ситуация, при която отново ще има рязане на инвестиционни разходи и това ще доведе до изкривяване на икономиката и силен натиск върху възстановяването на икономическия растеж през следващите 2 години. А това пък ще се отрази и на социалните разходи, както и нови мерки, с които хазната ще се опитва да събира приходи от всевъзможни места:
„Защото в мерките имаше някои, с които се удря по джоба на обикновения човек, да речем приравняването на всички правоотношения към трудови правоотношения, независимо дали са на граждански договор, или не. За мен това е контрапродуктивна мярка, защото икономиката не може да създаде достатъчно свободни места. Хората излизат на свободни професии и на тези свободни професии няма да им се признават разходите, както се правеше досега. На практика по този начин вие демотивирате хората да излизат и да си търсят някакви по-разумни доходи. По този начин не можете да напълните икономиката с високи доходи, когато мачкате хората и не признавате нормативно признатите им разходи. Навсякъде гражданските договори са с нормативно признати разходи.“
Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания към Българската академия на науките /БАН/. Защитил е дисертация на тема „Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България“. Автор е на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.
