Политиците не са се отказали да се занимават с важните теми в страната. Трябва обаче да вземем предвид разпокъсаната политическа картинка у нас, липсата на доминираща партия и сложността на цялата ситуация в по-голям мащаб. Темата коментира пред „БНР“ доц. Петър Чолаков от Института по философия и социология на БАН.
По негови думи най-вероятно „следващият 47-и парламент най-вероятно ще ни донесе още от същото“. Той ще бъде „един заключен парламент, който не може да сформира правителство“. Дори да им се иска, политическите формации у нас трудно биха стигнали до сглобяване на взаимни интереси, които да ги доведат до успех.
Последното Народно събрание ще бъде запомнено с поредицата си от скандали и с невъзможността си да излъчи кабинет. То неведнъж бе на ръба на физическата саморазправа, спомня си доц. Чолаков. Според него се е видяло, че дори протестните партии не успяха да постигнат консенсус и някои мостове между тях бяха изгорени.
По думите на социолога сме станали свидетели на „тийнейджърски парламент“, излъчил два поредни епизода. В тях наблюдавахме изблиците на „Има такъв народ“ и „Демократична България“, които не се държаха особено зряло.
За пореден път, смята доцентът, ключова роля има държавният глава Румен Радев и бъдещият състав на следващия служебен кабинет, който той ще обяви скоро.
Ако плановете на Кирил Петков са да прави политическа формация, то той няма да бъде част от временното правителство. Очакванията са да има добра приемственост в него и да не срещаме изненади, уверен е Чолаков.
Желанието на българите, каза той в заключение, е да видят в лицето на президента силна мъжка фигура. Тъй като този факт е бил обект на социалистически изследвания, вероятно точно такъв образ ще бъде предложен на предстоящите избори.
