Недостатъчен брой на включени пациенти в клинични проучвания е причината за неяснотата на ефекта от ваксината на „AstraZeneca“ върху пациенти над 65-годишна възраст. Това сподели в ефира на „NOVA“ доц. д-р Борислав Борисов-председател на Българска асоциация по клинични проучвания. Според него до броени дни Изпълнителната агенция по лекарствата в България също ще вземе своето решение:
„Всяка страна-членка на ЕС има правомощията да въведе национални рамки за прилагането на ваксини. Трите ваксини, които имаме, са минали всички клинични изпитвания. Първият мит, който трябва да се разсее, е, че те са разрешени бързо и с недостатъчно данни. Това, че бяха разрешени много бързо, се дължи на мобилизацията.”
Той не изключва наличието на странични ефекти при употребата на ваксините, но е категоричен, че те са в следствие на физиологична предразположеност на човешкия организъм към алергични реакции, а не на самия лекарствен препарат.
Данните от последните месеци сочат, че първите два препарата са дали твърде нисък брой на нежелани ефекти. Той обърна внимание и на факта, че има изрични предупреждения в разрешенията за употреба на „Pfizer“ и на „Moderna“, на какъв точно етап от преболедуването на вируса да бъдат поставяни. Именно голямата честота на случаите на повторно заразяване с COVID-19 са едно от доказателствата, които карат доц. Борисов да мисли, че вирусът се самоосъвършенства и не е продукт на човешки замисъл.
„Човек не може да направи такъв вирус, защото той е единственият коронавирус от класа си, в който шиповият протеин има две независими форми. Едната ни заразява, другата ни разболява. Само природата може да създаде такова гениално творение”, категоричен е доцентът.
„За това се изчакват няколко седмици от боледуването. Според мен има значение това, че не са единични случаите на повторно заразяване. Не можем да бъдем сигурни, че един преболедувал не може да се зарази след няколко месеца”
Към момента в света се изпитват клинично над 60 вида нови ваксини като 20 от тях са в крайната си фаза на проучване, а поне три се очаква да бъдат внесени за употреба до броени седмици. С това се оформят вече 4 различни класа ваксини. Най-популярният от тях е така нареченият „инактивиран щам“, който е познат на човечеството от много години, но засега се прилагат единствено на Азиатския пазар. Клиничните изпитания там са в твърде ранна фаза. Следващият клас са „рекомбинантните ваксини“, които комбинират РНК и ДНК носители на вируси в себе си. От тях има три разрешени препарата и четири преустановени заради липса на ефект върху коронавируса. Като любопитен факт доц. Борисов сподели, че технологията на РНК ваксините първоначално е създадена с цел лечение на онкологични заболявания. Третият клас ваксини са напълно нов тип препарати. Това са така наречените „протеинни“ ваксини, при които няма рекомбинантна технология, а имитация на протеини от различен тип. Клиничните им проучвания са в своя край и съвсем скоро ще бъдат подадени за разрешение в Европа. Доцент Борисов изрази категоричната си убеденост, че „протеинната“ технология ще стигне и до България с голям успех.
