Свидетели сме на факт, който не мога да нарека феномен, защото вече сме се срещали с подобни ситуации, макар и преди 30 години. Хора, подкрепящи начина, по който битуваме като последни в Европейския съюз, шумно заклеймяват всеки, който изрази недоволство от нещо – от липсата на адекватна реакция за снегопочистване, от мръсен въздух, от скапан транспорт и т.н.
Какво излиза?
Трябва да мълчим! Много искат да мълчим! Като при комунизма – всичко се е разкапало, но не трябва да се говори! Ще газим до колене, ще висим по спирки, но трябва да мълчим!
Нали уж живеем в демокрация?
Такава ярост, че някой се е оплакал не бях срещала в уж демократичния ни период. Наизскачаха всякакви „философи“, които шумно порицаваха и грозно окарикатуряваха справедливото недоволство на съвсем обикновени хора.
Има една групичка, която много иска да мълчим, дори въпроси да не задаваме, да ги оставим на спокойствие. Нищо, че са се цанили да отговарят за всичко около нас. И тази групичка си има приближени, които много настояват да мълчим – бродят и хулят по форуми и седянки.
Тишината е удобна, когато имаш отговорности, които не си изпълнил.
Преди 30 години пак ни караха да мълчим, а който не мълчеше отиваше „на топло“.
Май се върнахме в изходната точка. Отпреди 30 години.
