„Каквото и да правим,
мили Боже,
на всички да се угоди
– не може!“
Това е написал народният представител Николай Дренчев във Facebook часове преди да стане ясно за изключването му от ПП „Възраждане“. Припомняме, че вчера той, Александър Арангелов и Иво Русчев бяха отстранени от парламентарната група заради това, че са номинирали отцепилите се в четвъртък общински съветници. На 8 февруари от осмия път бе излъчен временен председател на Столичния общински съвет, като въпреки че вотът е бил таен, е станало ясно, че Цветомир Петров е бил подкрепен от „Продължаваме Промяната – Демократична България – Спаси София“, ГЕРБ, БСП, „Синя София“, част от „Възраждане“ и единствения съветник от ВМРО.
В емоционално интервю пред журналисти Дренчев обясни:
„Когато емоциите говорят, разумът мълчи. Заради това предпочитам да направя колкото е възможно по-голяма пауза за това, което ще ви кажа. Излизам само, за да се чуе и различното мнение. Аз не съм взел никакви пари. Не познавам нито един човек, който да е взел каквито е да е било пари. Аз съм организационен секретар на партия „Възраждане“ от 2014 г., когато се събрахме 50 човека в „Плиска“ на първото предконгресно учредително събрание. Бил съм организационен секретар на „Възраждане“, когато не е имало никакви пари, не е имало никаква субсидия. Напротив – били сме преследвани с искане за забрана от господин Гешев, когато беше в разгара на силите си. Аз винаги, денем и нощем, съм работил само и единствено за каузата „Възраждане“ и за това, което съм вярвал. Тази сутрин в 08:30 часа на извънредна оперативка, която беше оповестена в нашите канали за информация, на групата, гласува за изключването ми, моето, Николай Дренчев, на другия член-учредител Александър Арангелов, който е работил в софийската организация, и я е създал практически от нулата, който от 2014 г. също е, който в последните месеци работеше за София област, откъдето са влезли 10% от всички общински съветници на „Възраждане“. Има общо 200 общински съветници, 20 от тях са в резултат на работата на Александър Арангелов. Ние сме големи мъже и нашите чувства нямат значение. Има значение името ни, което не е редно да бъде охулвано по един нелеп и прибързан начин.“
„Моята вина е може би в това, че защитих действията на общинските ни съветници като казах, че те не са направили нищо по-различно от това, което се е случвало на много места в страната. Включително във Варна, където сме подкрепили председател на ПП-ДБ. Така че няма как на едно място това да е укоримо, а на други – не. Съгласно нашия устав местните организации имат окончателното мнение при взимането на решение. В този случай имаше някакъв конфликт между Деян Николов и двама други членове от организацията спрямо другите общински съветници. Аз следих малко косвено драмите в СОС. Не съм говорил все още с никой от тях и не ми се иска да коментирам конкретните действия. Очаквам в близко бъдеще, когато малко утихнат страстите, да направим една пресконференция, съответно ние тримата народни представители плюс общинските съветници, които са обвинени по този грозен начин и да кажем за какво става въпрос“, добави той.
Депутатът заяви, че с колегите му не се чувстват предатели, не са казали нищо против „Възраждане“, нито срещу председателя Костадин Костадинов. Според него не е направил нищо, с което да се урони престижът на партията.
Малко след това Дренчев написа във Facebook:
„Ако Костадинов управляваше България, аз вече щях да съм в Белене! Ама… няма да управлява!“
Последва и коментар и от съпругата на депутата Красимира Дренчева, която обяви в социалната мрежа: „Днес доверието на председателя на „Възраждане“ Костадин Костадинов към мен беше свалено. Това пролича, след като ме изхвърли без обяснения от страницата „Възраждане – Ловеч“, която създадох и администрирах през годините. Предполагам същото ще се случи и със страницата ми, където също има права. При това положение, за мен няма друг вариант освен да напусна партията, в чието създаване участвах. Няма да говоря за жертвите, които съм правила (както и децата ми) – не са били за Костадинов, били са за Родината. Всичко си заслужава, ако съм отворила очите поне на един човек да се бори за нормалност и за достоен живот. Жалко, че понякога нечие его тежи повече от тези неща! „Възраждане“ е плод на усилията на много хора. Има много достойни сред тях. Няма да кажа нищо срещу никого от организацията. Но достойни са и Александър Арангелов, и Иво Русчев. Подкрепям, разбира се и съпруга си – почтен и принципен. Тежко е да загърбя 10-годишен труд, надеждата и вярата, които са ме водили през годините, но всичко се гради, а достойнство не мога да си позволя да загубя. Напускам партията с чиста съвест!“
В края на деня Дренчев оцени случващото се:
„Да бъдат обяснени вчерашните успехи на групата на Възраждане в СОС с „били ги били купили“ е крайно примитивно и малоумно. Моята оценка е следната: общинските съветници се справиха блестящо в системата „всеки срещу всеки“, в схватка с далеч по-силни и опитни противници. Накрая се оказа, че нашите представители са получили по-голяма тежест в СОС от тази, която избирателите са ни доверили на изборите. Разбира се, нашето разширение е за сметка на нечие свиване, а ощетените обвиняват всички други във всичко друго, но не и себе си.
Обяснението „взели са едни пари“ е малоумно – ние в СОС сме придобили влияние, тоест – би трябвало да сме дали пари, а не да сме получили. По тази логика обяснението би трябвало да бъде „Възраждане купиха ПП-ДБ“, но – за съжаление – не е варно.
Истината е, че (част от) нашите общински съветници успешно маневрираха между тежки воденични камъни и когато достигнаха призовото място – получиха хули, вместо овации. Причината да бъдат охулени? Получили са влияние в СОС! Не е ли това чудесно, не са ли ни изпратили избирателите ни точно за това?
В парламента избирателите също ни изпратиха, за да постигнем поне нещо от нашата програма. Ние не постигаме нищо, но имаме оправдание – „управляващите не ни дават“.
Не трябва ли и опозицията от парламента вместо да хленчи, настойчиво да търси начин как да свърши поне част от това, което са ни възложили избирателите? Дали с това, че зададох последния въпрос на глас, не си заслужих куршума в гърба?“
