Депутатът Димо Дренчев зададе от парламентарната трибуна няколко остри въпроса на председателя на Националния статистически институт /НСИ/ доц. Атанас Атанасов, които бяха провокирани от посещението в България на Паскал Донахю, председател на Еврогрупата – групата на финансовите министри на държавите от еврозоната, която играе ключова роля в процеса на присъединяване към еврото на нови страни.
Въпреки старателно укриваната програма на посещението му, представители на „Възраждане“ на два пъти успяха да се срещнат с Донахю и поставиха пред него въпросите и за отхвърления референдум в подкрепа на лева, и за сигналите, които от политическата организация имат, че се оказва натиск към НСИ да се манипулират данните за инфлацията и за БВП с цел да се „измамят“ и българските граждани, и страните от еврозоната, относно истинската готовност на България да приеме еврото.
„Българските управляващи опитват да убедят колегите си от еврозоната да „проявят гъвкавост” и заобиколят правилата, за да стане възможно по-скорошното унищожение на 144-годишния български лев – една от най-старите национални парични единици в съвременна Европа. Донахю обаче ни увери, че данните от България ще бъдат внимателно проверени, но ние подадохме и сигнал към Евростат за порочните практики на Асен Василев с цел заобикаляне на критериите от Маастрихт“, започна с изказването си Дренчев.
Народният представител от „Възраждане“ постави въпросите дали са провеждани срещи с представители на големите хранителни вериги, мобилните и ВиК оператори, енергийните монополи. Дали се манипулират вида на стоките и тяхната тежест в потребителската кошница, дали се ползват цените на стоки само в промоция. Вярно ли е твърдението на Людмила Елкова, член на УС на БНБ и бивш заместник-министър на финансите, че след коригирането на данните за БВП с около шест милиарда надолу, България вече не покрива и критерия за 3% дефицит и това ще бъде отразено в доклада на Евростат, който ще се публикува на 22 април.
„Присъединяването на България към еврозоната, като фалшифицира собствените си макроикономически данни, повтаря едно към едно историята на Гърция, която направи същото през 2001 г. и само 8 години по-късно фалира, застрашавайки съществуването на цялата еврозона. Повторението на този сценарий е неприемливо както за българските, така и от европейските граждани“, каза още Дренчев.
