Все повече от прогнозите за развитие на следизборната ситуация са фокусирани върху партия „Има такъв народ“, тъй като резултатите от вота поставиха формацията в позицията на водещ опозиционен „играч“. Ако както се очаква политическа партия ГЕРБ не успее да генерира подкрепа за предложението си за кабинет или върне мандата, партията на шоуто ще е следващата политическа формация, на която ще бъде връчен мандатът за съставяне на правителство.
Разговорите между „Има такъв народ“ и другите опозиционни формации или ще поставят началото на антиГЕРБ коалиция или ще се върви към нови избори, разбира се от „Има такъв народ“ могат да върнат мандата и да няма и преговори.
Формацията „Има такъв народ“ е гатанка в полето на политическото в нивото на общностния разговор. Разговорът между новата водеща опозиционна партия с избирателите също не беше политически. Вместо диалог в края на кампанията беше предложен концерт – за пръв основните кандидати в надпреварата пееха, а не говориха на избирателите. Те пееха неща, в които няма нищо политическо, а напълно обратното. Нека да разгадаем гатанката, като сравним две несравними неща през призмата на Ерих Фром. Двете неща са два концерта.
През 1976 г. Ерих Фром издава книгата „Да имаш или да бъдеш“. В нея Фром разсъждава за двата модуса на съществуване, които дефинира като притежание и битие. Според нагласите „да имам“ и „да бъда“ се разграничават два типа човешко поведение – първото е ориентирано към притежанието на стоки блага и други, тоест към личната изгода, а второто към споделеното преживяване, духовното и мисълта за другият отвъд икономическия интерес.
Политическите отношения се изграждат въз основа на нагласата „да бъда“, защото чрез споделянето и приемането на другия, като духовна ценност, ние мислим и за останалите, мислим на ниво общност – тези отношения са изградени на основата на „НИЕ“. Другият тип поведение „да имам“ е антиполитическо и е фокусирано върху идеята за максимална лична изгода в центъра на него стой – „АЗ“. От тази гледна точна концертните мероприятие на Трифонов и компания е съмнително, че генерират послания в полето на „НИЕ – ДА БЪДА“ – в политическото поле, а не в обратното в антиполитическото. В творческата кариера на бенда на шоуто са налични послания от типа:
„Едно „Ферари“ с цвят червен, едно за теб, едно за мен – това му трябва на човека… а вътре гадже с бронзов тен – едно за теб, едно за мен – това му трябва на човек.“
„Няма не искам, няма недей щом те желая ставам злодей.“
Или една от популярните песни „Що така бе, Миме“. Примерите може да са много, но със тях ще спра дотук. Една част от творчеството на Шоуто стимулира притежателния модус на съществуване, който акцентира върху това: „Аз да съм добре, на мен да ми е гот.“, а не в разбирането за споделянето, в мисълта за другите, където са разположение политическите отношения, благодарение на които мислим на ниво общност, дори когато това не е модерно. Такива послания са антиполитически и стимулират личния икономически интерес и материализма, и унищожават демокрацията като политически режим, който се организира в разбирането за НИЕ.
Според Аристотел политическото животно е затворено, а икономическото е освободено. Политическата кампания поне от части би трябвало да представи политическите програми, в които ще са идеите за постигането на общностните цели.
Някои биха ме обвинили, че нагласата ми към „Има такъв народ“ е естетическа. Така да бъде, приемам обвиненията, никога не съм бил поддръжник на творчеството на „Шоуто на Слави“. Спомням си обаче, че през 2010 г. бях на концерт на ФСБ в НДК. Поводът за концерта им беше новият албум, който издадоха през същата година. След края на концерта заместник-министърът на културата се появи с идеята да връчи награда на музикантите. Публиката стана на крака и започна да го освирква. Не му даде възможност да си каже речта си. Въпреки това той опитва отново и отново, дори в един момент използва името на тогавашния премиер Бойко Борисов, но публиката продължи със същите реакции: „Махай се“ за министъра и бурни аплодисменти за ФСБ.
За разликата в нивата между творчеството на ФСБ и това на „Шоуто на Слави“ е излишно да се пише, ако не ме лъже паметта за ФСБ за писани и докторски дисертации. Дори са несъпоставими, аз не мога да си представя сравнение между „Реквием за една мръсница“ и „Високо“ на ФСБ например. Но все пак и предизборният концерт на „Има такъв народ“, и концертът на ФСБ през 2010 г. помагат да съзрем една малка истина – единият е политически („Има такъв народ“), изграждайки антиполитически нагласи, а другият не е политически (ФСБ), но стимулира гражданска позиция в сферата на културата.
На концерта на ФСБ публиката не иска политическото НИЕ да измести ДУХОВНОТО НИЕ, защото концертът на формацията беше уникално духовно събитие, които верните поддръжници на групата преживяха като общност. Не така стоят нещата обаче с концерта на Трифонов и компания в края на предизборната кампания. В него със събуждането на антиполитическите нагласи се санкционира политическото, а в предходния концерт (ФСБ) духовността накара политиката да се замисли.
Въпреки, че концертът на партия „Има такъв народ“ е с политическа цел, той стимулира неполитическо поведение ограничено до разбирането – „Аз да съм добре“, такива са посланията им, докато концертът на ФСБ е духовно събитие без политическа цел, но сформира политическа позиция – „Против политиката в сферата на културата на тогавашното правителство“. Такава беше политическата позиция на публиката на концерта на ФСБ, защото група не получи никаква подкрепа от страна обществените културни институции за издаването на новия си албум. А ярките явления в сферата на изкуството, които ни подтикват „Да бъдем“, а не „Да имаме“ се нуждаят от някакъв вид меценатство.
Посланията от сцената имат значение, те могат да дават израз на дълбоки духовни преживявания, но могат и обратното да стимулират ниските страсти на първичното изградено само върху индивидуалната потребност. Духовните преживявания са предпоставка за изграждането на мисъл на ниво общност, в която НИЕ санкционира „АЗ да съм добре“. Демокрацията и тук е възможността за избор, да изберем какво да чуем: „Навярно си забравила очите как гледат нежно към косите ти и отброяват черните и белите“, или „Няма не искам, няма недей щом те желая ставам злодей“. Не смятам за нужно да уточнявам на кой концерт ще се чуе първият цитат и на кой – вторият.
Също така може да се чувстваме пълноценни, не защото притежаваме „Ферари с цвят червен“ и „имаме гадже с бронзов тен“, а защото избираме „Да бъдем“, като пренебрегнем за миг поне личното и дадем част от себе си в полза на общото. За да се превърнем от фенове на масовата култура в политическото животно по Аристотел е необходима нагласата „Да бъда“ по Ерих Фром. Казано с други думи – трябва да сменим културата, която консумираме.
Няма нищо лошо в естетическата нагласа, ако тя предпочита „Да бъда“, а не „Да имам“. Нямам търпение да отмине извънредната ситуация, заради която отмениха на няколко пъти концерт на ФСБ! Вие, кой концерт бихте предпочели? Да си фен и гражданин са две и съвместими, и несъвместими неща. Това зависи и от концертите, които посещавате или наблюдавате онлайн.
Източник: Станислав Тодоров
