Когато двама осемдесетгодишни приятели на име Ник откриват, че ChatGPT може би краде и преработва труда им през целия им живот, те използват зет си, за да съдят компаниите, които стоят зад чатбота с изкуствен интелект, съобщава „Асошиейтед прес“.
Журналистите ветерани Никълъс Гейдж, на 84 г., и Никълъс Басбайн, на 81 г., които живеят близо един до друг в един и същи град в Масачузетс, са посветили десетилетия от живота си на репортажи, писане и авторство на книги.
Гейдж превръща трагичната си семейна история и търсенето на истината за смъртта на майка си в мемоарен бестселър, който кара Джон Малкович да го изиграе във филма „Елени“ от 1985 г. Басбайн превръща уменията си на репортер във вестник в писане на широко четени книги за литературната култура.
Басбайн е първият от дуото, който се опитва да се заиграе с чатботове с изкуствен интелект, като ги намира за впечатляващи, но склонни към фалшификации и липса на атрибуция. Приятелите се обединяват и подават иска си по-рано тази година, като целта е да представляват група писатели, чиито произведения, защитени с авторски права, според тях „са били систематично ограбвани от“ OpenAI и нейния бизнес партньор Microsoft.
„Това е магистрален грабеж“, категоричен е Гейдж в интервю в офиса си до фермата от 18-ти век, в която живее в централен Масачузетс.
„Така е“, добави Басбайн, докато двамата мъже разглеждаха пълните с книги рафтове на Гейдж. Мъжът продължи:
„Работихме твърде усилено върху тези томове.“
Сега техният иск е включен в по-всеобхватно дело, търсещо статут на колективен иск, което се води от известни личности като Джон Гришам, Джоди Пикулт и писателя на „Игра на тронове“ Джордж Р. Р. Мартин; и се разглежда от същия федерален съдия от Ню Йорк, който разглежда подобни искове за авторски права от медии като The New York Times, Chicago Tribune и Mother Jones. Това, което свързва всички дела, е твърдението, че OpenAI – с помощта на парите и компютърната мощ на Microsoft – е погълнала огромни масиви от човешки текстове, за да „обучи“ чатботове с изкуствен интелект да създават пасажи от текстове, подобни на човешките, без да получи разрешение или да компенсира хората, които са написали оригиналните произведения. Гейдж продължи:
„Ако могат да го получат даром, защо да плащат за него? Но това е крайно несправедливо и много вредно за писаното слово.“
OpenAI и Microsoft не отговориха на запитванията за коментар по казуса тази седмица, но се борят срещу обвиненията в съда и в публичното пространство. Както и други компании за изкуствен интелект, които се сблъскват с правни предизвикателства не само от писатели, но и от визуални артисти, музикални лейбъли и други творци, които твърдят, че печалбите от генеративния изкуствен интелект са изградени върху незаконно присвояване.
Главният изпълнителен директор на подразделението за изкуствен интелект на Microsoft, Мустафа Сюлейман, защити практиките на индустрията с изкуствен интелект на фестивала Aspen Ideas миналия месец, изказвайки теорията, че обучението на системи за изкуствен интелект върху съдържание, което вече е в отворения интернет, е защитено от доктрината за „справедливо използване“ на американските закони за авторското право.
„Общественият договор за това съдържание от 90-те години на миналия век насам е, че то се използва справедливо“, заяви Сюлейман и обясни:
„Всеки може да го копира, да го пресъздава, да го възпроизвежда. Това е свободен софтуер, ако щете.“
Сюлейман изтъкна, че това е по-скоро „сива зона“ в ситуации, в които някои новинарски организации и други изрично са заявили, че не искат технологичните компании да заимстват съдържание от техните уебсайтове. Той предположи:
„Мисля, че това ще си проправи път през съдилищата.“
Делата все още са в етап на разкриване на доказателства и е планирано да се проточат до 2025 г. Междувременно някои, които смятат, че професиите им са застрашени от бизнес практиките на изкуствения интелект, се опитват да сключат частни сделки, за да накарат технологичните компании да плащат такса за лицензиране на техните архиви. Други се борят срещу това.
„Някой трябваше да излезе и да интервюира истински хора в реалния свят и да проведе истинско проучване, като се рови в документите, а след това да синтезира тези документи и да измисли начин да ги предаде в ясна и проста проза“, коментира Франк Пайн, изпълнителен редактор на MediaNews Group, издател на десетки вестници, сред които Denver Post, Orange County Register и St. Paul Pioneer Press. Няколко от вестниците на веригата заведоха дело срещу OpenAI през април. Пайн смята:
„Всичко това е истинска работа и това е работа, която изкуственият интелект не може да свърши.“
И даде пример:
„Едно приложение с изкуствен интелект никога няма да напусне офиса и да отиде в центъра на града, където има пожар, и да покрие този пожар.“
Счетена за твърде сходна с исковете, подадени в края на миналата година, жалбата на дуото от Масачузетс от януари е включена в консолидирано дело, заведено от други автори на нехудожествена литература, както и от автори на художествена литература, представлявани от Гилдията на авторите. Това означава, че Гейдж и Басбанес вероятно няма да бъдат свидетели в предстоящия процес във федералния съд в Манхатън. Но в залеза на кариерата си те смятат, че е важно да застанат на страната на бъдещето на своя занаят.
Гейдж бяга от Гърция като е 9-годишен, преследван от убийството на майка си през 1948 г. по време на гражданската война в страната. Той се присъединява към баща си в Уорчестър, Масачузетс, недалеч от мястото, където живее днес. Подтикнат от учител, той започва да се занимава с писане и си изгражда репутация на решителен разследващ репортер, който се занимава с организираната престъпност и политическата корупция за „Ню Йорк Таймс“ и други вестници.
Басбайн като американски журналист от гръцки произход, е чувал и се е възхищавал на по-възрастния „горещ репортер“, когато в началото на 70-те години на миналия век получава изненадващо телефонно обаждане на бюрото си в „Уорчестър Ивнинг Газет“. Гласът попитал за Басбайн, като използвал гръцкия начин за произнасяне на името.
„Вие бяхте като търсач на таланти“, каза Басбайн.
„Установихме приятелство. Искам да кажа, че го познавам по-дълго, отколкото познавам жена си, а сме женени от 49 години.“
Басбайн не е изкопал собствената си история, както Гейдж, но казва, че понякога може да отнеме дни, за да състави голям параграф и да потвърди всички факти в него. Отнело му е години на проучвания и пътувания до архиви и аукционни къщи, за да напише през 1995 г. книгата си „Нежна лудост“ за изкуството на колекционирането на книги от Древен Египет до наши дни.
„Харесва ми, че „Нежна лудост“ се намира в около 1400 библиотеки“, споделя мъжът. Той допълва:
„Това е, към което се стреми един писател – да бъде четен. Но също така пишеш, за да печелиш, да слагаш храна на масата, да издържаш семейството си, да изкарваш прехраната си. И щом това е ваша интелектуална собственост, заслужавате да получите справедливо възнаграждение за усилията си.“
Гейдж поема голям професионален риск, когато напуска работата си в „Таймс“ и задлъжнява със 160 000 долара, за да открие кой е отговорен за смъртта на майка му. Мъжът разказва:
„Издирих всички, които са били в селото, когато майка ми е била убита. А те бяха разпръснати из цяла Източна Европа. Така че това ми струваше много пари и много време. Нямах никаква гаранция, че ще получа тези пари обратно. Но когато се ангажираш с нещо толкова важно, каквато беше историята на майка ми, рискът е огромен, усилията са огромни.“
С други думи, ChatGPT не може да извърши всичко това. Но това, което притеснява Гейдж, е, че ChatGPT може да затрудни други хора да направят същото. Гейдж заключва:
„Публикациите ще умрат. Вестниците ще изчезнат. Младите хора с талант няма да се занимават с писане… Аз съм на 84 години. Не знам дали този въпрос ще бъде решен, докато все още съм наоколо. Но е важно да се намери решение.“
БДЖ възстановява фериботния трафик по Черно море: Подписано ново споразумение в Тбилиси
