Когато талибаните поеха контрола над Афганистан, Шукрия Седики разбира, че дните ѝ в безопасност са преброени, пише „Асошиейтед прес“. Като журналист, който се застъпва за правата на жените, тя посещава приюти и спасителни домове, за да разговаря с жени, които са избягали от своите съпрузи насилници. Тя ходи с тях в съда, когато те поискат развод.
Според талибаните, които забраняват на жените достъп до повечето обществени места, работа и образование, работата на тази жена е неморална. Така че, когато талибаните нахлуват в родния ѝ град Херат в Западен Афганистан през август 2021 г., докато САЩ се изтеглят от страната, тя и семейството ѝ бягат. Първо се опитват да се качат на един от последните американски полети от Кабул. След това се мислят да отидат в Таджикистан, но нямат визи. Най-накрая през октомври 2021 г., след като спи две нощи навън на контролно-пропускателния пункт в Пакистан сред тълпи афганистанци, бягащи от талибаните, Седики и семейството ѝ успяват да стигнат до съседната страна. Целта? Преселване в САЩ чрез американска правителствена програма, създадена за подпомагане на афганистанци, изложени на риск по време на талибаните поради работата им с правителството на САЩ, медиите и хуманитарните агенции.
Но две години след като САЩ напуснаха Афганистан, Седики и десетки хиляди други все още чакат. Въпреки че напоследък има известен напредък, обработката на визи за САЩ за афганистанци се движи болезнено бавно. Досега само малка част от афганистанците са били презаселени. Много от кандидатите, които са избягали от Афганистан, разполагат със спестяванията си и живеят в изгнание. Те се притесняват, че САЩ, които са обещали толкова много, са ги забравили. Седики пита:
„Какво се случва с децата ми? Какво става с мен? (…) Никой не знае.“
По време на две десетилетия в Афганистан след инвазията през 2001 г. САЩ разчитат на афганистанците да помагат на правителството и армията на САЩ. Афганистански журналисти отидоха да работят във все повече техни медии. Афганистанците, често жени, работещи в отдалечени райони, се оказаха гръбнакът на програмите за помощ, осигуряващи всичко – от храна до обучение. От 2009 г. САЩ имат специална програма за имигрантски визи, с която целят да помогнат на афганистанците като устни преводачи, които работят директно с правителството и военните на САЩ. След това, в последните дни на присъствието на САЩ в страната, администрацията на Байдън създаде две нови програми за бежанци, разширявайки броя на афганистанците, които могат да кандидатстват за презаселване в САЩ.
Визите, известни като P-1 и P-2, са за хуманитарни работници, журналисти или други, които не са работили директно за правителството на САЩ, но са помогнали за насърчаването на цели като демокрация и независими медии, които ги излагат на риск при талибаните.
Програмите имат за цел да помогнат на хора като Енаятула Омид и съпругата му – афганистанци, които помагат за изграждането на страната след свалянето на талибаните през 2001 г. и са изложени на „риск поради принадлежността си към САЩ“, след като САЩ се оттеглят.
През 2011 г. Омид стартира радиостанция в провинция Баглан с помощта на базираната в САЩ нетърговска организация Internews за медийно обучение и финансиране от Американската агенция за международно развитие. Той става генерален мениджър на станцията, но работата му включва всичко – от репортажите в ефир до метенето на подовете през нощта. Съпругата му Хомайра Омид Амири също работи в радиостанцията и е активистка в провинцията.
Когато талибаните щурмуват Баглан на 9 август 2021 г., Омид си спомня, че е направил едно последно нещо: изгорил е документи, за да попречи на талибаните да идентифицират неговия персонал. Тогава той и съпругата му бягат. Те остават в приюти, създадени от комитет за защита на афганистанските журналисти, докато талибаните не ги затварят. Internews насочва Омид към бежанската програма на САЩ през пролетта на 2022 г. Когато му казват, че трябва да напусне Афганистан, за да може делото му да продължи, Омид и съпругата му отиват в Пакистан през юли 2022 г.
Дори в Пакистан Омид не се чувства в безопасност. Притеснен за обхвата на талибаните, той се мести три пъти. Има полицейски акции срещу афганистанци, чиито визи са изтекли. Докато разговаря с „Асошиейтед прес“, той получаваше текстови съобщения за нападения в друг квартал на Исламабад и се чудеше как да каже за това на вече стресираната си съпруга. Мъжът заяви, че Америка има поговорка:
„Не оставяйте никого на заден план. Искаме те да го изпълнят. Това не трябва да остане само поговорка за тях.“
Американският въздушен мост през август 2021 г. отведе повече от 70 000 афганистанци на безопасно място, заедно с десетки хиляди американци и граждани на други страни — самолет след самолет, натоварени с късметлиите, които успяха да си проправят път през огромните тълпи, обграждащи летището в Кабул. Повечето получиха достъп до САЩ съгласно разпоредба, известна като хуманитарно условно освобождаване. Много други все още чакат. Има около 150 000 кандидати за специалните програми за имигрантски визи – без членове на семействата им. Доклад на Асоциацията на военновременните съюзници казва, че при сегашния темп ще са необходими 31 години, за да се обработят всички.
Отделно, има 27 400 афганистанци, които са в процес на подготовка за двете програми за бежанци, създадени в последните дни от присъствието на САЩ в Афганистан, според Държавния департамент. Това не включва членове на семейството, което потенциално добавя още десетки хиляди. Но откакто САЩ напуснаха Афганистан, те са приели в страната си само 6862 от тези афганистански бежанци, предимно кандидати за визи P-1 и P-2, според данни на Държавния департамент.
През юни държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен потвърди, че САЩ са преместили около 24 000 афганистанци от септември 2021 г., очевидно имайки предвид всички програми за презаселване. Сред кандидатите за програмата за бежанци са около 200 служители на „Асошиейтед прес“ и техните семейства, както и служители на други американски новинарски организации, които все още се борят да се преместят в САЩ.
Криш О’Мара Вигнараджа, президент и главен изпълнителен директор на Лутеранската служба за имиграция и бежанци, смяра, че процесът по обработката на бежанци в САЩ като цяло може да бъде агонизиращо бавен и чакането до 10 години е обичайно. Освен това бившият президент на САЩ Доналд Тръмп съсипа бежанската система, с което се намали годишният брой на приетите бежанци до най-ниския си брой досега. Вигнараджа е категоричен:
„Има и много други предизвикателства, които са уникални по своему за афганистанските имигранти.“
По думите му много афганистанци са унищожили документите си по време на превземането на талибаните, защото са се притеснявали от репресии. Сега се нуждаят от тях, за да докажат правотата си. Вигнараджа уточни:
„Мрачната реалност е, че те вероятно ще чакат години наред и често в изключително несигурни ситуации.“
В неотдавнашен доклад специалният генерален инспектор за възстановяването на Афганистан, орган, създаден от Конгреса за надзор на държавните разходи в Афганистан, обвини различните програми за презаселване, създадени за афганистанци. В негов доклад се казва:
„Бюрократичната дисфункция и недостигът на персонал подкопаха обещанията на САЩ, че тези лица ще бъдат защитени своевременно, излагайки много хиляди афганистански съюзници на висок риск.“
Той също така критикува липсата на прозрачност около програмите за бежанци, което според него кара афганистанците да обмислят дали да напуснат страната си, за да изчакат обработката без „критична информация“, която им е необходима за такава решаваща стъпка.
В знак на объркването около процеса, на кандидати като Омид и съпругата му е казано, че трябва да напуснат Афганистан, за да кандидатстват по тези програми – скъпо начинание, включващо продажба на имуществото им, отиване в друга държава и чакане. Те, както много други, се озовават в Пакистан – една от малкото страни, които допускат афганистанци – само за да открият, че САЩ не обработват молби за бежанци там. Това се промени в края на миналия месец, когато Държавният департамент заяви, че ще започне да обработва молби в Пакистан. Конгресът обаче досега не е успял да предприеме действия по законопроект, който се стреми да подобри усилията за подпомагане на афганистанците, които все още се борят да стигнат до Америка.
Държавният департамент отхвърли искането на „Асошиейтед прес“ за интервю, но каза в свое изявление, че се е ангажирал да обработва визи за афганистански бежанци. През юни Блинкен приветства усилията, положени за подпомагане на афганистанците да се заселят в Америка, но подчерта, че работата продължава.
В същото време администрацията на Байдън постигна напредък във възстановяването си от ограничаването на бежанската система от времето на Тръмп. Администрацията повиши тавана за бежанците, приети в САЩ, до 125 000 годишно, в сравнение с 15 000 от последната година на управлението на Доналд Тръмп. Малко вероятно е администрацията на Байдън да достигне тавана тази година, но броят на приетите бежанци и афганистанци се увеличава.
Шон ВанДайвър, който ръководи коалиция, подкрепяща усилията за презаселване на афганистанци, наречена #AfghanEvac, изрази своете несъгласие с критиките, че програмите за бежанци са провал. По думите му те са започнали наистина бавно и има уязвими хора, които чакат това така необходимо облекчение. Активистът изтъкна:
„Но също така знам, че… от моите разговори с правителството, че има движение, което да настоява за това.“
Останали с малко информация, афганистанците в Пакистан сравняват това, което чуват от американски служители за техните случаи в чат групите в What’s App, където са организирали протести в социалните медии, изискващи по-бързи действия от страна на САЩ. Една от публикациите там гласи:
„Не излагайте живота ни на опасност отново.“
Пакистан вече беше дом на милиони афганистанци, които избягаха от десетилетен конфликт, когато талибаните се завърнаха на власт и още около 600 000 нахлуха в страната. Въпреки че мнозина имаха валидни документи за пътуване, подновяването им е дълъг и скъп процес. Акциите за търсене на афганистанци с изтекли визи засилиха напрежението.
Абдул, който отказа да назове фамилията си от страх от арест, тъй като визата му е изтекла, е работил като ръководител на охраната на група за помощ в Афганистан, специализирана в икономическа помощ за жени. Рисковете са огромни. Трима негови колеги са убити, докато той още работи там. Една от последните му задачи е да накара чуждестранния персонал на групата да избяга на летището. Организацията остава отворена през 2022 г., когато талибаните задържат Абдул за две седмици. След освобождаването му член на талибаните казва, че може да защити семейството му при едно условие – ако Абдул му даде дъщеря си за жена. Тогава Абдул разбира, че е време да си тръгне. Той, жена му и децата му бягат същата нощ в Иран. В края на миналата година, когато им разкриват, че насочването им към една от програмите за бежанци е одобрено, те се местят в Пакистан. Оттогава няма информация за това какво ще се случи по-нататък. Визите им вече са изтекли, семейството е ужасено да напусне къщата.
„Бъдещето е напълно неясно“, признава Абдул и допълва:
„Не ме е страх да умра, просто наистина се тревожа за бъдещето на децата си.“
