Когато лидерите на Европейски съюз /ЕС/ се срещнат на предстоящата среща на върха, те вероятно ще настояват, че могат да се справят едновременно с войнaта в Украйна и в Близкия изток, като в същото време следят внимателно напрежението между Косово и Сърбия, пише „Politico”. Всичко това трябва да се приема с известна доза предпазливост. Конфликтът между Израел и „Хамас“ все повече измества Украйна от политическата сцена и внимание, а срещата несъмнено ще бъде доминирана от вихъра на европейските лидери, които в момента са силно ангажирани с Близкия изток и битката за Газа.
„Ясно е, че конфликтът в Близкия изток хвърля известна сянка върху това, което се случва в Украйна,“, заяви вчера белгийският министър-председател Александър де Кроо.
Въпреки амбициите на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да превърне ЕС в „геополитическа“ сила, двата конфликта поставят на изпитание границите на външнополитическия обхват на ЕС, особено след като европейските лидери изпитват затруднения да съгласуват позициите си по отношение на Израел. Дори на пръв поглед безобидният въпрос да се призове за пауза в конфликта, за да се позволи на хуманитарната помощ в Газа, предизвиква сложен дипломатически „валс“. Макар че има импулс в тази посока, воден от действащия испански министър-председател Педро Санчес, Германия и други държави са резервирани към всеки призив за продължително прекратяване на бойните действия, което може да се разглежда като накърняване на правото на Израел да се бори с ислямистките бойци от „Хамас“.
Нападението на Русия срещу Украйна в началото на 2022 г. беше исторически повратен момент за европейската сигурност и външна политика. Шоковият ефект от пълномащабната инвазия на европейска земя доведе до безпрецедентна солидарност с украинците, европейско единство в изправянето срещу руската агресия и перспективата за членство на Киев в ЕС. Но въпреки че конфликтът в Близкия изток има подобни далечни последици, засега страните от ЕС не показват подобно единство, като лидерите се опасяват и от вътрешнополитическо разделение между произраелски и пропалестински лагери, както и от други последици като атаки на бойци и масови улични протести.
Неотдавнашните терористични атаки във Франция и Белгия засилиха усещането за риск. Темата за може да бъде използвана от крайнодесните партии преди европейските избори през юни следващата година. В Белгия, където националните избори се провеждат в един и същи ден с европейските избори, крайнодясната партия „Фламандски интерес“ вече е най-голямата партия, която сега се възползва от пропуските в сигурността на страната преди терористичната атака, при която загинаха двама шведски футболни фенове.
Да не забравяме Украйна
Справянето с двата конфликта ще бъде трудна задача, смята Луиджи Скациери от Центъра за европейска реформа, мозъчен тръст.
„ЕС ще трябва да разпредели вниманието и финансовите си ресурси между Украйна и Газа. Украйна ще остане в сянка и за ЕС ще бъде по-трудно да се съгласи да предостави големи суми макроикономическа и военна помощ на Киев,“, твърди експертът.
Срещата на върха се очаква да предизвика нов дебат за това как да се финансира отбранителната индустрия на блока. Това включва и обсъждане на това как да се структурира разширяването на Европейския механизъм за мир – извънбюджетен паричен фонд от 20 млрд. евро, който все още не е официално подписан и приет от лидерите.
Вероятно изтъквайки раздвоения фокус на фона на сътресенията в Близкия изток, Украйна засилва призивите не само за повече помощи и оръжия, но и за това западните държави да увеличат рязко инвестициите си във военно оборудване, особено в боеприпаси и противовъздушна отбрана. Очаква се украинският президент Володимир Зеленски отново да настоява пред лидерите на ЕС за това по време на срещата. Най-верните поддръжници на Украйна в ЕС – Полша и балтийските страни, също предупреждават своите западноевропейски партньори да не изпускат от поглед бойните действия на изток от ЕС.
