Американският пратеник по изменението на климата Джон Кери предупреди, че войната в Украйна не трябва да се използва като извинение за удължаване на глобалната зависимост от въглища, съобщава „BBC“.
Говорейки пред медията, Кери разкритикува редица големи държави, че не изпълняват обещанията, които са дали на срещата на върха на COP26 за климата. Климатичните дипломати се срещат отново днес в Бон на фона на нови тревоги за енергийната сигурност. Ето какво заяви Кери:
„Ако страните разширят зависимостта си от въглища в отговор на войната, тогава ние „ще се сготвим“.“
Крехкото единство, показано в Глазгоу миналия ноември, вероятно ще бъде изпитано в Бон, докато страните се справят с последиците от руската инвазия в Украйна и кризата с разходите за живот. По думите на Кери въпреки тези недостатъци, „като свят все още не се движим достатъчно бързо“, за да обуздаем емисиите на затоплящи се газове, които повишават температурите. Бившият сенатор подчерта:
„Все още можем да спечелим тази битка, но това ще изисква увеличаване на усилията на едро от страните по целия свят.“
Призивът на Кери беше повторен от водещ украински учен, който призова делегатите да ускорят прехода си от изкопаеми горива.
Д-р Свитана Краковска е на мнение, че петролът и газът са „способите на войната“.
Днешната среща в Бон, която ще продължи до края на следващата седмица, е много по-малка от COP26 и се движи основно около технически преговори. Тя случва по средата между големите конференции в Глазгоу и COP27, които ще се проведат в Египет.
Разговорите ще се водят от държавни служители с ограничен политически принос и ще прегледат напредъка по множество въпроси, договорени в Пакта за климата от Глазгоу. И така, колко голям напредък по отношение на климата е постигнат след COP26. Направо казано, не много.
Анализ на „BBC“ показва, че по редица въпроси е постигнато много малко.
Светът излезе от Глазгоу в енергийна криза, предизвикана от бързото покачване на цената на газа. Това е значително усложнено от руската инвазия в Украйна и продължаващите проблеми в глобалните линии за доставка.
Цените на изкопаемата енергия се повишиха драстично, тъй като правителствата се тревожат за сигурността на доставките.
Правителствата също се забавиха при представянето на нови планове за намаляване на въглеродните емисии, както обещаха да направят до септември. Списъкът на изоставащите включва някои много значими страни като Индия и домакините на COP27, Египет. Въпреки това, съществува убеждението, че политическите лидери все още виждат климата като основен проблем, особено в светлината на драматичните горещи вълни в Индия и Пакистан, които бяха свързани с използването от човека на изкопаеми горива. Дали това е вярно ще ни покажат дискусиите в бившата западногерманска столица. Алекс Скот от мозъчния тръст за околната среда E3G заяви:
„Мисля, че ще гледаме на преговорите в Бон като истински тест за това дали политическата воля е само думи.“
„Или дали има реални истински ангажименти за извършване на промените в политиката и в разходните планове, които са необходими за справяне с тези проблеми“.
