В началото на този месец Хилари Клинтън отправи шокиращ коментар относно предстоящото по това време избиране на Джорджия Мелони за първата жена министър-председател на Италия. Тя заяви: „Избирането на първата жена министър-председател в дадена страна винаги представлява скъсване с миналото и това със сигурност е нещо добро„.
Клинтън бързо се превърна в обект на критики заради изказването си, тъй като Мелони е начело на партията с неофашистки корени „Италиански братя“ – най-крайната дясна партия, управлявала Италия след диктатурата на Бенито Мусолини.
Мелони спечели победата на парламентарните избори в неделя вечерта с очевидна лекота, оглавявайки крайнодясна коалиция, която сега има значително мнозинство в двете камари на италианския парламент. Самият факт, че страната ще има жена лидер е сериозен пробив, свързан с утвърждаването на жените в различни аспекти. Въпреки това тя олицетворява и приемствеността с най-мрачния епизод в Италия. Според историчката Рут Бен-Гиат това твърдение е съвсем реално, тъй като преките предшественици на „Италиански братя“, са поддръжници на неофашисткото италианско социално движение, е създадено след Втората световна война. Голяма част от медиите в страната отдаваха голямо значение на крайно десния национализъм на Мелони, но многобройните заглавия на английски език се фокусираха единствено върху това, че тя е първата жена министър-председател на Италия.
Изкушаващо е да се каже, че нейната позиция на жена лидер трябва да се счита за неуместна, като се има предвид антиимигрантската, националистическата, расистката и хомофобска политика на нейната партия. Да си жена – при това бяла жена, не е в противоречие с фашизма на Мелони. Превъзходството на бялата раса винаги е разчитало на активното доминиране от страна на белите жени, особено когато става въпрос за поддържане на расистки и пронаталистични възгледи.
Мелони, подобно на своите крайнодесни колеги в Конгреса на САЩ – Лорън Бойбърт и Марджъри Тейлър Грийн, използва ролята си на жена и майка, за да контролира границите на женската роля в съвременното общество. Тя умело прилага антиимигрантските си възгледи, определяйки ги като защита на сигурността на италианските бели жени, като наред с това изтъква добре познатите клиширани фрази за мигрантите, които „внасят“ сексуално насилие. Платформата на нейната партия е изрично пронаталистична, като се стреми да насърчава раждаемостта сред местното население като „гаранция“ срещу „етническата подмяна“ или това, което много нейни поддръжници наричат „голямата подмяна„.
Очаква се крайнодясната коалиция на Мелони да въведе по-строги ограничения относно абортите в цялата страна. Абортите, които са легализирани в Италия от 1978 г. насам, вече са трудно достъпни в много райони, особено там, където „Италиански братя“ имат представители в местната власт.
Разбира се, не е изненада, че Мелони съчетава дълбоко вкоренената си политика, насърчаваща раждаемостта, с остри нападки срещу ЛГБТК+ общностите в Италия. Подобно на републиканците в САЩ, първата жена министър-председател на Италия е ревностен привърженик на традиционните роли на половете. Миналата година „Италиански братя“, заедно с други крайнодесни партии, отхвърлиха законопроект, според който насилието срещу хомосексуални и транссексуални хора щеше да бъде обявено за престъпление, извършено от омраза. За онези, които биха искали да защитават свободите на жените, но не и да подкрепят правата на хората с различна сексуална ориентация, Мелони, както и крайната десница в САЩ, набляга на схващането, че тези въпроси не бива да се разделят. Нападките срещу различните е също толкова централен елемент на фашизма, колкото и пронатализмът. Ето защо цялата програма на партията „Италиански братя“ не изглежда по-малко фашистка от преди години, въпреки факта, че сега я ръководи жена.
