Трябва да си призная, че на база на ограничения ми опит с карате, джудо и джу-джуцу, винаги съм гледал с едно наум на всичко бойни изкуства със специални екипи, и да – това включва почти всички бойни изкуства. В крайна сметка кой ходи по улиците бос и в бели памучни дрешки?
Наскоро обаче се нанесохме в залата по джудо на клуб „Олимпия 2005“ и реших да проверя убежденията си на практика. Лилиан Станева – дългогодишен треньор и състезател по джудо и унифайт – беше така любезна да ме забие в земята десетина пъти, което породи у мен редица въпроси. Предвид, че аз обикновено нося широки синтетични панталони и памучни суитчъри, реших да пробвам на практика как ще изглеждат основните хвърляния в джудо, които изискват стабилен захват, изпълнени с ежедневни дрехи.
След четири снимачни часа и близо 60 хвърляния, успях да си докарам леко комоцио, но така и не успяхме да скъсаме нито памучния суитчър, нито синтетичната и памучна тениски, които също бях подготвил. Експеримента можете да видите във видеото долу, а ако ви интересуват подобни теми, можете и да се абонирате за канала ми, защото редица подобни въпроси чакат отговори. В ролята на Пинокио съм аз, докато Лилиан предимно се опитва да не ме убие.
Логичният извод – тренировките по джудо определено могат да са в помощ, още повече, че чисто изпълнено хвърляне може да има много по-тежки последствия от удар или ритник. Обърнете внимание на шума от паданията и имайте предвид, че всякакъв травматизъм е умишлено и старателно избягван по времето на демонстрацията.
