„Е*aхти скапаната държава…“, си мислеше сутринта леля Вича, докато си хвърляше боклука през терасата на 5-ия етаж и не можа да уцели контейнера.
В същото време, паркирайки колата си, чичо Гроздан отвори прозореца и изхвърли догарящата цигара на тротоара, като ядосано си мърмореше:
„Дейба боклуците, цел ден им работим за 600 лева…“
На първия етаж Кунка обясняваше разпалено на майка си как учителят ѝ се скарал днес, щото си гледала в телефона по време на час. Взел ѝ го и тя не могла да препише, и сега щяла да има ниска оценка, и можело да не влезе в гимназията, в която искала. Майка ѝ ядосана мислеше как още утре ще отидат с гордия съсобственик на родителските права, демек бащата, в училището, за да се разправят с учителя как така ще взима на детето телефона, че ще му остави и тройка?! Некъв прост учител, който с мижавата си заплатка, не може да си позволи такъв телефон и сигурно от завист е излобял така към скъпоценното им отроче.
Начо от втория етаж пък пиеше с приятели бира в градинката пред блока, псуваше системата и коментираше как ще ходи на протест в неделя, щото некой нещо требвало най-сетне да направи в тая скапана държава. Стана от пейката, засили се, изрита я и я счупи. Ухили се доволно и извика: „О-став-ка! ️Оставка и съд за тия в правителството!“, и бавно, залитайки, закрачи към къщи да види какво е сготвила майка му за вечеря.
Неизвестен автор
