Вече се превърна в клише твърдението, че болезненият скок на инфлацията, започнал през 2021 г., се дължи главно на ненавременната реакция на Европейската централна банка /ЕЦБ/ спрямо повишаващите се цени, пише „Politico“. Сега обаче инфлацията се забавя стремително, а поддръжниците на еврото се възползват от момента, за да заявят, че всъщност през цялото време са били прави по отношение на подхода си.
През последните седмици изследователският отдел на ЕЦБ публикува различни материали, в които се подчертава степента, в която инфлацията е била предизвикана от събития извън нейния контрол, а именно сътресенията, предизвикани от пандемията от COVID-19 и енергийната криза, предизвикана от Русия – шокове, с които нейните модели на функциониране определено не са били подготвени да се справят. Това е била причината ЕЦБ, заедно с повечето други централни банки, да обяви по онова време, че инфлацията е предимно „преходен“ шок, причинен от проблеми, свързани главно с предлагането. За разлика от тях паричната политика действа чрез въздействие върху равнището на търсенето в икономиката, като използва лихвените проценти, за да регулира относителната привлекателност на спестяванията и потреблението.
„Паричната политика не би могла да намали цените на електроенергията,“, обясни един от високопоставените служители на ЕЦБ, който пожела да му бъде предоставена анонимност, за да говори открито. Според него банката е взела правилното решение още през 2021 г. да не повишава лихвите, дори когато инфлацията се е повишила до близо 5%.
По време на конференция през март главният икономист на банката Филип Лейн заяви, че инфлацията би била съвсем малко по-ниска, ако ЕЦБ беше предприела по-ранни действия. Същевременно той изтъкна, че по-ранното затягане на лихвените проценти би нанесло значително по-големи вреди на икономиката, понижавайки производството с около 2 процентни пункта или повече през 2025 г.
Давиде Онеглия, икономист в „TS Lombard“, отбеляза язвително, че подобни неща трябва да се приемат с известна доза недоверие: „Централните банкери обичат контрафактите и ненаблюдаемите променливи, които изглеждат научно обосновани, но трудни за опровергаване,“.
През 2021 г. консенсусното мнение беше, че инфлационният шок е временен. Оттогава насам в негова защита се изля много мастило, което е видно и в забележителна статия на Бен Бернанке, бившия председател на Федералния резерв, и позицията на Оливие Бланшар, главен икономист на Международния валутен фонд. Когато икономистите на ЕЦБ, ръководени от генералния директор по икономическите въпроси Оскар Арсе, приложиха модела на Бернанке и Бланшар към еврозоната, те установиха, че факторите, свързани с предлагането, доминират още повече поради по-голямата експозиция на Европа към енергийните доставки от Русия.
„Данните и опитът показват, че европейската инфлация е била повлияна повече от предлагането в сравнение с американската,“, твърди Димитрис Валацас, главен изпълнителен директор на „Aurora Macro Strategies“.
Последните данни със сигурност подкрепят това схващане. Бавно, но сигурно, инфлацията се понижава, като през март стойността й достигна 2,4%, което е съвсем малко над целевата стойност от 2%. Междувременно ЕЦБ вече информира, че вероятно ще започне да понижава разходите по заемите до началото на юни.
[…] […]