Без постоянно присъствие на личен лекар са много от малките населени места в Бургаска област. Липсват лекари предимно в планинските, отдалечени от Бургас и в гранични зони места, пише „Черноморски фар“.
„Познавам практики с по 8-10 села. Истината е, че много от малките населени места са неатрактивни. Защото практика за обща медицинска помощ, освен лечебно заведение, е и икономически субект и трябва да се финансира по някакъв начин. Това е доста трудно при села с по 50-100 човека“, споделя председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Бургас д-р Петко Желязков. Обединяването на няколко села в една практика пък прави обслужването изключително трудно за лекаря, който обикаля по график, като посещава всяко село веднъж или два пъти седмично.
„Някои практики получават допълнителни суми от Здравната каса за това, но парите не са достатъчно. Някъде, при много остра нужда, се дофинансира от общините. Но като цяло те нямат никакъв ангажимент, а би трябвало да имат“, категоричен е д-р Желязков. Така, лекарят е оставен сам да поема всичко от джоба си. Ако има 9 села например, той трябва да плати наем на 9 кабинета, да им осигури компютър, зимата дърва или друго отопление и да държи пълен резервора на автомобила си.
В началото на реформата личните лекари в България били 5600, а сега едва достигат 4100. Или за 20 години са изчезнали 1/3 от тях. Икономическите възможности не се харесват от младите хора, те не искат живот на село, защото за децата няма училище, детска градина, не се осигурява жилище. С въвеждането на административната работа и многобройните отчети практиката за лекарите става още по-трудна. Тяхното категорично мнение е, че за да се стимулира навлизането на лекарите в селата трябва да бъде осигурено финансиране. В селата трябва да ги посрещат оборудвани здравни кабинети, да са подсигурени логистиката и разноските им. Лекарят само да приложи своите знания и даде помощта си за пациентите. Роля за това обаче трябва да има общините и Здравната каса, смятат в бранша.
Обслужването на Областната здравна карта също е ощетено. Там ясно се откроява концентрацията на лечебни заведения и медицински специалисти в главния град Бургас, което отчасти е логично, за сметка на малките населени места.
Според документа в региона има 591 практики за първична извънболнична помощ, от които 395 са в Бургас. В бройката са включени лекарските кабинети, както и индивидуалните, и групови практики за дентална медицина. С най-малко такива разполагат в община Малко Търново – само две. В Камено и Приморско са 7, в Сунгурларе с една повече.
Още по-зле е положението с кабинетите за специализирана извънболнична помощ. В слабо населената гранична община Малко Търново, в която според същата здравна карта все пак живеят 3 460 души, могат да разчитат, всичко на всичко, на един медицински център. Ситуацията е същата и в курортната община Приморско. В Руен, освен медицински център, си имат и две практики за специализирана медицинска помощ. Оказва се, че Камено и Сунгурларе са двете най-ощетени общини в това отношение – те разполагат само с по един-единствен кабинет за специализирани медицински услуги. За сравнение в Бургас те са 425, така че единствената алтернатива за нуждаещите се от малките населени места е да посетят областния град. Тук МЦ са 17 на брой, а специализираните кабинети 231, показват данните от здравната карта.
Стигаме до болничната помощ, която е с най-неравномерно териториално разпределение. От 9 многопрофилни болници в цялата област, 5 са в Бургас. Останалите са в Карнобат, Поморие, Айтос и Средец. Какво се случва, ако жител на другите общини в Бургаска област е с тежък здравословен проблем и спешно се нуждае от медицинска помощ? Отговорът е традиционен – звъни на Спешна помощ и чака. Ето как стои този въпрос, според областната здравна карта. Центърът за спешна медицинска помощ има 11 поделения в региона. Филиалът в Бургас има изнесени екипи, които покриват общините Камено, Приморско и Китен. Филиали има в другите общини, като районите са най-големи в Карнобат, където има 32 села, Руен, в чиито планинински склонове са разположени цели 47 села. Не по-малък е районът на община Средец, където спешните медици са отговорни за 36 села и Сунгулрале с 29 села. Срещу проекта за здравна карта имаше остри възражения заради неправилна методика за определяне на необходимите специалисти. Те обаче основно засягаха големите градове, а малките продължават и досега да стоят „оголени“ в периферията.
