Единният пазар е в основата на Европейския съюз /ЕС/, но когато става въпрос за един вид продукти – животоспасяващи лекарства, явно всяка страна действа сама за себе си. Пациентите в целия блок не разполагат с едни и същи лекарства, когато се борят с дадена болест. Един лекар в Румъния чака средно две години, за да предпише същото авангардно лекарство като колегата си в Германия. Ако някой страда от животозастрашаващо заболяване като рак например, тогава ясно се вижда разликата между живота и смъртта. Политиците са наясно с тази „лотария“ и имат силно желание да я променят, предава „Politico“.
„Пациентите в западните и по-големите държави членки имат достъп до 90 % от новоодобрените лекарства. В източните и по-малките държави-членки този процент е едва 10. Това е наистина неприемливо“, заяви здравната еврокомисарка Стела Кириакидес в своя реч през април.
Високопоставената служителка на ЕС представи предложението на Комисията за реформа на европейския фармацевтичен пазар, чиято основна цел е да се реши проблемът с неравнопоставения достъп. Основната идея е да се санкционират компаниите, които не пуснат продукта си на всички 27 пазара на ЕС в рамките на две години. Ако не се съобразят с това, те ще се сблъскат с по-ранна конкуренция от страна на съперниците си. Това е груб инструмент за решаване на сложен според експертите проблем. И все още не е ясно дали той ще проработи, но докато законодателите в Парламента започват да водят дълги спорове за подробностите на текста, ние разглеждаме най-големите пречки пред по-справедливия пазар на лекарства.
Парите
Първата причина е проста: Някои лекарства са наистина скъпи, а и в 27-те държави от ЕС има големи икономически различия – БВП на глава от населението в България е почти 5 пъти по-малък от този в Нидерландия, например. Това означава, че някои страни могат да отделят повече средства за здравеопазване и за лекарства в сравнение с други.
Финансиран от индустрията анализ на европейския пазар на лекарства за лечение на рак, изготвен от Шведския институт за икономика на здравеопазването (IHE), показва, че държавите с най-големи разходи – Австрия, Германия и Швейцария отделят между 92 и 108 евро на човек за лекарства за рак, докато разходите на Чешката република, Латвия и Полша са 13-16 евро. По-ниските разходи се изразяват в по-малък брой предписани лекарства. При имуноонкологичните лекарства например употребата им в по-бедните страни е между 1/10 и 1/5 по-ниска спрямо тази в по-богатите.
Тайни договорки
По-сложната причина за проблема се крие в непрозрачния и специфичен начин, по който се определят цените на лекарствата. Досега най-разпространеният начин за договаряне на цените в Европа е, че фармацевтичните компании се договарят за цените директно с правителствата, както и тайно, така че никоя държава не знае колко плаща друга за дадено лекарство.
Когато пускат на пазара ново лекарство, компаниите се насочват първо към страните, в които могат да получат най-добрата цена, като обикновено това са най-големите и най-богатите нации. Правителствата в тези страни определят така наречената референтна цена, която е публично достъпна, но тази цена се понижава по време на конфиденциални преговори, при които се договаря неразкрита отстъпка. Процесът започва отново със следващата държава, която използва публичната референтна цена като отправна точка.
Правилното решение?
Вече се работи по няколко поправки в разпоредбите. Така наречената съвместна оценка на здравните технологии ще изготвя единна оценка на новите лекарства за целия ЕС, за да помогне на държавите да решат колко да плащат – вместо 27 национални досиета за всяко лекарство, както е сега. Първата съвместна оценка се очаква да бъде направена през 2025 г.
Предложението на Европейската комисия за фармацевтична реформа обаче е най-амбициозното решение досега. И тъй като пакетът вече се сблъска със силно лобиране от страна на индустрията, която се противопоставя на идеята за въвеждане на напълно единен пазар в целия блок, европейските законодателства ще трябва да си свършат работата адекватно.
