Днес думите „социално предприемачество“ се носят из въздуха като мантра. Но истинското му значение се крие не в pitch deck-ове, а в дългосрочното въздействие върху човешкия живот. Тази идея звучи особено силно в един разговор – неочаквано, но напълно на място, в подкаста „Да Убиеш Дракона“, където предприемачът Пламен Русев, основател на глобалната платформа Webit, споделя своя предприемачески път, но също така насочва вниманието към фигура от българската история, която рядко попада в речника на бизнес лидерите:
Княз Борис I. Визия от IX век, която говори директно на XXI век
Пламен Русев припомня делото на Борис I като пример за дързост, далновидност и социално въздействие, който далеч надхвърля историческата рамка. В подкаста той прави необичайна, но силна аналогия с княз Борис като първия истински социален предприемач на Европа, а защо не и на света.
Какво прави Борис толкова радикален в своята епоха?
- Приема християнството, поставяйки България в цивилизационен контекст.
- Въвежда старобългарския език като трети легитимен път за общуване с Бога – наред с латински и гръцки. Русев сравнява това с придобиването на духовен телефон, на който можеш да говориш със Създателя на собствения си език.
- Организира създаването на азбука – първо глаголица, после кирилица – инструмент, който се използва от над 300 милиона души днес, и вероятно ще се използва и след 1000 години.
- Инвестира лични ресурси, около 10% от имуществото си и пренасочва 10 000 души от армията към духовен и образователен труд. Това не е просто промяна на институции, това е културна революция.
Истинският мащаб на предприемачеството е вечността
Русев не се опитва да се приравни с Борис I. Той просто показва, че в българската ДНК има примери за грандиозно мислене, за историческа смелост, за предприемачество отвъд финансовото. И че това мислене трябва да се събуди отново.
Това не е урок по история. Това е напомняне. Че преди да има акселератори и фондове, преди да се говори за “импакт”, някой вече го е направил и го е направил за цял народ.
Георгиеви vs. Нобел: Непознатото велико дарение
В същия разговор Русев посочва още един пример за мащабно българско предприемачество – този път във вид на дарителство. Братя Георгиеви – хората, които даряват 6 милиона златни пари, за да бъде създаден университет в България. Най-голямото дарение в историята на Европа за времето си.
За сравнение, по същото време Алфред Нобел дарява 5 милиона, за да бъде създадена Нобеловата награда. Днес всеки е чувал за Нобел, за наградите, церемониите, дори за скандалите. А колко от вас знаеха колко пари са дарили братя Георгиеви? И че без тях Софийският университет може би нямаше да съществува?
Това не е въпрос на пари. Това е въпрос на разказване на собствената ни история.
И отново колко зле се справяме с маркетинга си.
Защо точно Пламен Русев повдига тези теми?
Защото той самият има какво да каже по темата за предприемачеството с визия.
На 16 години започва в радио VAA Europe, прави първия си милион като рекламен агент, фалира, изгражда технологичен бизнес от нулата, основава Webit, развива го в глобална сцена за иновации и създава Founders Games – платформа, която дава достъп до инвестиции на компании със смисъл.
Но в този подкаст той не говори само за себе си. Говори за Борис I. Говори за Георгиеви. Защото иска да покаже, че смелите идеи не са мода те са наследство.
И ако не ги припомняме, ги губим. А с тях губим и самите себе си.
Предприемачо, имаш достъп до всичко – технологии, пари, пазари. Но имаш ли куража на Борис I? Имаш ли дързостта на братя Георгиеви? Имаш ли готовността да вложиш себе си в идея, която няма да се изплати утре, но ще живее вечно? Ние вече сме го правили. Просто е време да си го припомним.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
