Много от главните пътища, минаващи през щата Юнити в Южен Судан, вече са напълно потопени, но трафикът продължава. Няма автомобили, само хора, някои от които плуват, а други се блъскат един в друг, проправяйки си път през тежката, наситена с тиня вода. Тези, които са извадили по-голям късмет, се придвижват с канута, заедно с добитъка си и с всичко, което са успели да спасят от наводненията.
В този трафик между градовете Бентиу и Динг Динг група жени се опитват да измъкнат импровизирания си сал, който е заседнал в калта, като на борда му има шест деца. Мъжете от семействата им се връщат на север, за да се грижат за добитъка си, а жените пътуват в продължение на четири дни с надеждата да достигнат по-високи места, за да бъдат в безопасност от наводненията. По пътя храната им свършила, разказва една от жените на име Нерека. Петмесечното ѝ бебе плаче, докато тя казва пред „CNN“:
„Разбира се, че се тревожа за децата си. Затова продължаваме да се движим.“
Разтърсена от продължителни конфликти, най-новата държава в света е имала съвсем малко мирно време, през което да започне да строи. Само 200 км от пътищата са асфалтирани. В момента Южен Судан се бори с опустошителни наводнения, които връхлетяха страната още през юни и се влошиха от климатичната криза. Този потоп, който по данни на ООН е най-тежкият от 60 години насам, е погълнал не само пътищата, по които хората се придвижват, но и техните ферми, домове и пазари.
От години наред в Южен Судан се наблюдават по-влажни от обичайното сезони, докато сухите периоди от годината стават още по-сухи. Дъждовният сезон е приключил, но водата, която се е натрупвала с месеци, все още не се е оттеглила. Южен Судан е едно от многото места по света, които се борят едновременно двойния със сушата и с екстремните валежи, които заедно създават „отлични условия“ за катастрофални наводнения.
Според агенцията на ООН, която координира действията за оказване на помощ при бедствени ситуации, до момента наводненията са засегнали над 850 000 души, а около 35 000 от тях са били принудени да напуснат домовете си, за да се спасят. Отдалечени градове като Динг Динг сега до голяма степен са изоставени. Традиционните сламени покриви на много къщи едвам се показват над линията на водата, а стените им все още са изцяло потопени. Някои от местните жители, които живеят в крайна бедност и гладуват, са принудени да се хранят с водни лилии, които са започнали да никнат на повърхността на водата, тъй като в този коренно променен пейзаж започва да се формира изцяло нова екосистема.
Това е една мрачна картина на страна, която е едва на 10 години. След като получи независимост от Судан през 2011 г., само две години и половина по-късно Южен Судан беше разтърсен от жестока гражданска война, която приключи едва миналата година. Смъртоносното насилие между общностите продължава да е често срещано явление в региона, тъй като хората се борят за все по-оскъдните пасища.
Борба за ресурси
Сезонните наводнения не са чужди на Южен Судан, но служителите за борба с бедствени ситуации в щата Юнити твърдят, че не са виждали нищо подобно от началото на 60-те години на миналия век. Понастоящем деветдесет процента от територията на щата е засегната от наводненията, а до следващия дъждовен сезон остават само пет месеца. Експерти в областта на климата се опасяват, че оттук нататък ситуацията само ще се влошава.
Учените вече са в състояние да изчислят до каква степен климатичната криза може да е изиграла роля за повечето екстремни метеорологични явления в тази страна и много други. В тази част на света обаче е много трудно да се определи със сигурност, тъй като естественият климат на страната поначало се характеризира с огромни колебания. Прогнозите, свързани със засушаването, тук са особено трудни, но експертите са наясно, че колкото повече се затопля Земята, толкова повече континентът Африка ще се сблъсква с екстремни валежи. Това до голяма степен се дължи на факта, че по-топлата атмосфера може да задържи повече влага, което съответно предизвиква повече дъждове. Светът вече е с 1,2 градуса по Целзий по-топъл, отколкото е бил преди началото на индустриализацията си, а в Африка като цяло се наблюдава по-високо покачване на температурата от средното за света.
Въпросът сега е не само как жителите на Южен Судан да се справят с щетите, но и как да се адаптират, за да издържат по-лесно на тези екстремни метеорологични бедствия. Подобно на много други страни, които страдат от най-тежките последици от климатичната криза, на Южен Судан се падат 0,004% от световните емисии на парникови газове. За разлика от тях в САЩ делът им е повече от 15%.
Голяма част от проблемите тук обаче се дължат на липсата на модернизирани инструменти и системи, които да предотвратят превръщането на екстремните метеорологични явления в хуманитарно бедствие. Докато съседните държави продължават да строят язовири и по-стабилни диги, Южен Судан все още не успява да се адаптира и да предотврати влиянието на пълноводните реки. Човешката дейност също влошава състоянието на реките и способността им да задържат вода по време на обилните валежи. Замърсяването обикновено се причинява от седименти или ерозия на почвата и може да се натрупа в реките и да блокира естествения поток на водата, което от своя страна влошава сериозността на наводненията.
