Европейската комисия /ЕК/ представи днес данни за хода на наказателните процедури срещу държавите от ЕС, сред които пет са свързани с България. За нашата страна комисията съобщава за развитието на пет процедури.
ЕК открива производство за установяване на нарушение срещу България, Белгия и Хърватия, затова че не са въвели правилно европейските правила за укрепването на презумпцията за невиновност и на правото на обвиняемите да присъстват на съдебния процес в наказателното производство. Според комисията някои национални мерки в това отношение не отговарят на изискванията за публичното позоваване на вината /Белгия, България и Хърватия/, за съдебните процеси в отсъствието на заподозрения или обвиняемия (Белгия и Хърватия), използването на мерки за физическо възпиране /Хърватия/; правото на заподозрените да не се самоуличават (Хърватия и България) и средствата за правна защита срещу нарушения на правата по европейските изисквания /Белгия и България/.
Според ЕК обхватът на правилата не е въведен правилно в българското законодателство, съгласно което незадържаните заподозрени не се ползват от европейските права. Белгия, България и Хърватия разполагат със срок от два месеца, за да предприемат необходимите мерки за отстраняване на установените недостатъци, иначе наказателната процедура ще продължи.
ЕК продължава наказателната процедура срещу България и Латвия, затова че не са въвели правилно европейските правила за правото на информация в наказателното производство, които предвиждат заподозрените или обвиняемите по наказателно производство, или за които е издадена европейска заповед за задържане, да получават подходяща информация за техните права. През септември 2021 г. комисията изпрати на България и на Латвия официални уведомителни писма. Според ЕК националните мерки не отговарят на изискванията, особено по отношение на правото на достъп до материалите по делото, които са от съществено значение за ефективното оспорване на законосъобразността на задържането. Комисията отбелязва, че в България все още не са правилно въведени приложното поле на европейските изисквания и правото на информация за правата и разпоредбите по заявлението за правата при задържане. България и Латвия разполагат със срок от два месеца, за да предприемат необходимите мерки за отстраняване на оставащите недостатъци, иначе ЕК може да предяви пред Съда на ЕС.
ЕК съобщава, че започва производства за установяване на нарушение срещу България, Гърция, Кипър и Литва, защото не са въвели двуизмерен баркод в единния формат за визи. Този баркод беше въведен, за да се защитят данните от визовия стикер от фалшифициране. На 30 април 2020 г. всички държави в ЕС бяха уведомени за въвеждането на баркода. Крайният срок за изпълнение на решението изтече през май 2022 г., но посочените четири държави все още не отпечатват двуизмерен баркод върху издаваните от тях визи, пояснява комисията. Четирите държави разполагат със срок от два месеца, за да отстранят установените недостатъци, иначе наказателната процедура ще продължи.
ЕК продължава наказателната процедура срещу България и Кипър, защото не са въвели европейските правила за използването на цифрови възможности и процеси в областта на дружественото право. Правилата на ЕС предвиждат държавите да въведат изцяло онлайн процедури за учредяването на определени видове дружества, регистрацията на трансгранични клонове и подаването на документи в бизнес регистрите. Те въвеждат безплатен достъп до повече данни за дружествата от търговските регистри чрез Системата за взаимно свързване на търговските регистри. През септември 2022 г. комисията изпрати на България и на Кипър официално уведомително писмо. След отговорите на страните ЕК е стигнала до заключението, че България и Кипър не са съобщили за национални мерки, които осигуряват пълното прилагане на европейските правила. Тези държави разполагат със срок от два месеца, за да отстранят установените недостатъци, а след това е възможно ЕК да предяви иск срещу тях пред Съда на ЕС, се уточнява в съобщението.
Комисията призовава България, Кипър, Ирландия, Испания, Малта, Португалия, Словакия и Словения да приключат прегледа на плановете за управление на водите. Държавите в ЕС да преразглеждат тези планове на всеки шест години. Плановете за управление на опасността от наводнения се изготвят по карти, които показват възможните неблагоприятни последици при наводнения, отбелязва ЕК.
През февруари Комисията изпрати официални уведомителни писма, с които призова посочените държави да изпълнят задълженията си, като се отчита, че нашата страна е сред държавите, които закъсняват с прегледа на плановете за речните басейни и за заплахите от наводнения. ЕК дава срок от два месеца за отговор, а след това може да заведе дело в Съда на ЕС, се отбелязва в съобщението.
