ЕК предявява съдебни искове срещу България за нарушаване на европейските закони

Разглеждаме причините, поради които Европейската комисия заведе искове срещу България пред Съда на Европейския съюз за несъответствие с директиви и регламенти на ЕС

0
150
Мъж-документи
Мъж-документи. Снимка: Pixabay

Европейската комисия /ЕК/ наскоро предяви искове срещу България пред Съда на Европейския съюз /ЕС/, обвинявайки страната в неизпълнение на важни задължения, произтичащи от правото на ЕС. В тази статия ще разгледаме три ключови случая, които доведоха до тези правни действия.

Европейският акт за достъпността

Първият иск, предявен от ЕК, се отнася до неизпълнението на задълженията за въвеждане на Европейския акт за достъпността /Директива /ЕС/ 2019/882/ в националното законодателство. Въпреки че България обяви планове за законопроект, който да транспонира директивата през декември 2023 г., ЕК все още не е получила официално уведомление за предприетите действия. След изпращането на официално уведомително писмо през юли 2022 г. и мотивирано становище през юли 2023 г., Комисията реши да заведе иск срещу България пред Съда на ЕС заради липсата на адекватни мерки.

Правото на информация в наказателното производство

Вторият иск е свързан с неправилното транспониране на Директивата относно правото на информация в наказателното производство /Директива 2012/13/ЕС/. Крайният срок за транспониране на директивата беше 2 юни 2014 г., но България все още не е изпълнила напълно изискванията. Комисията изрази загрижеността си чрез официално уведомително писмо през септември 2021 г. и мотивирано становище през септември 2023 г., но липсата на пълно съответствие доведе до предявяване на иск.

Законът за социалните услуги

Третият случай, който предизвика правни действия, е свързан с нарушения в българския закон за социалните услуги. Законът ограничава максималната продължителност на предоставянето на временни социални услуги на шест месеца годишно, което противоречи на член 16 от Директива 2006/123/ЕО и членове 56 и 57 от Договора за функционирането на ЕС. Въпреки че България призна нарушението още през 2020 г., страната не предприе необходимите мерки за съответствие с правото на ЕС.

Мониторинг върху прилагането на правото на ЕС

ЕК също прие годишния си доклад относно мониторинга върху прилагането на правото на ЕС, който очертава предприетите правоприлагащи действия през 2023 г. Докладът посочва както успешните случаи на съответствие, така и областите, в които са необходими допълнителни усилия.

ЕК препоръчва: Как България може да подобри независимостта на съдебната система и борбата с корупцията

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments