Нахлуването на Русия в Украйна е поставило нови икономически предизвикателства пред ЕС, съобщиха от Европейската комисия /ЕК/. Оттам посочват, че точно в периода на възстановяване от икономическите последици от пандемията идват и новите предизвикателства пред Съюза.
„Като упражнява допълнителен натиск за повишаване на цените на суровините, предизвиквайки нови смущения в доставките и нарастваща несигурност, войната задълбочи съществуващите преди това проблеми пред растежа, които се очакваше да намалеят“, посочиха европейските лидери. Това е накарало ЕК да преразгледа перспективите за растежа в ЕС, като ги занижи, докато тези за инфлацията е трябвало да бъдат повишени.
Брутният вътрешен продукт /БВП/ на ЕС се очаква да остане положителен през прогнозния период благодарение на комбинирания ефект от вдигането на ограничителните мерки и силните действия на политиката, предприети в подкрепа на растежа по време на пандемията.
По-конкретно, отварянето след пандемията на услугите с интензивно използване на контакти, силният и все още подобряващ се пазар на труда, по-слабото натрупване на спестявания и фискалните мерки за компенсиране на нарастващите цени на енергията се очаква да подпомогнат частното потребление. Очаква се инвестициите да се възползват от пълното задействане на Механизма за възстановяване и устойчивост и от изпълнението на съпътстващата го програма за реформи.
Растежът на реалния БВП както в ЕС, така и в еврозоната, сега се очаква да бъде 2,7% през 2022 година и 2,3% през 2023 година. По отношение на България прогнозата е за увеличение на реалния БВП с 2,1% през 2022 и 3,1% през 2023.
От началото на 2021 година инфлацията набира скорост. За ЕС се очаква тя да нарасне от 2,9 % през същата година на 6,8% през 2022 година и да спадне до 3,2% през 2023 година. В България се очаква инфлацията да достигне 11,9% през тази година, след което да намалее на 5% от догодина.
Очаква се равнищата на безработица да продължат да намаляват — до 6,7% през 2022 година и 6,5% през 2023 година в ЕС.
