Владимир Путин е готов да обсъди с Доналд Тръмп споразумение за прекратяване на огъня в Украйна, но изключва възможността за големи териториални отстъпки и настоява Киев да се откаже от амбициите си за присъединяване към НАТО, съобщиха за Ройтерс пет източника, запознати с мнението на Кремъл, предава „Агенция Ройтерс“.
Новоизбраният президент на САЩ Тръмп, който обеща бързо да сложи край на конфликта, се завръща в Белия дом в момент на възход на Русия. Москва контролира част от Украйна с размерите на американския щат Вирджиния и напредва с най-бързи темпове от първите дни на инвазията през 2022 г.
В първия подробен доклад за това какво би приел президентът Путин във всяка сделка, сключена с посредничеството на Тръмп, петимата настоящи и бивши руски служители заявиха, че Кремъл би могъл като цяло да се съгласи да замрази конфликта по фронтовата линия.
Според трима от хората, които пожелаха анонимност, за да обсъждат чувствителни въпроси, може да има възможност за преговори относно точното разделяне на четирите източни региона – Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон.
Въпреки че Москва твърди, че четирите региона са изцяло част от Русия и са защитени от ядрения чадър на страната, нейните сили на място контролират 70-80% от територията, като около 26 000 кв. км все още се държат от украинските войски, сочат данни от открити източници на фронтовата линия.
Русия може да е готова да се изтегли и от сравнително малките части от територията, която държи в Харковска и Николаевска област в северната и южната част на Украйна, заявиха двама от служителите.
Този месец Путин заяви, че всяко споразумение за прекратяване на огъня трябва да отразява „реалностите“ на място, но се опасява от краткотрайно примирие, което само ще позволи на Запада да превъоръжи Украйна. Ето какво заяви на 7 ноември пред дискусионната група „Валдай“ Владимир Путин:
„Ако няма неутралитет, е трудно да си представим съществуването на каквито и да било добросъседски отношения между Русия и Украйна.“
„Защо?“ Защото това би означавало, че Украйна постоянно ще бъде използвана като инструмент в лоши ръце и в ущърб на интересите на Руската федерация.
Двама от източниците заявиха, че решението на отиващия си президент на САЩ Джо Байдън да позволи на Украйна да изстрелва американски ракети ATACMS дълбоко в Русия може да усложни и забави всяко споразумение и да засили исканията на Москва, която настоява за по-голяма част от Украйна. Във вторник Киев използва ракетите, за да удари руска територия за първи път, според Москва, която осъди този ход като сериозна ескалация. Ако не бъде постигнато споразумение за прекратяване на огъня, заявиха двамата източници, тогава Русия ще продължи да се бие.
„Путин вече каза, че замразяването на конфликта няма да проработи по никакъв начин“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред „Ройтерс“ часове преди руснаците да съобщят за ударите на АТАКС. Той продължи:
„А разрешението за ракетите е много опасна ескалация от страна на Съединените щати.“
Украинското външно министерство не отговори веднага на молбата за коментар за тази статия. Директорът по комуникациите на Тръмп Стивън Чунг заяви пред „Ройтерс“ за бъдещия американски президент:
„Той е единственият човек, който може да събере двете страни, за да преговарят за мир и да работят за прекратяване на войната и спиране на убийствата.“
Милиардерът в сферата на недвижимите имоти Тръмп, автор на книгата „Тръмп: изкуството на сделката“ от 1987 г., заяви, че ще говори директно с Путин в усилията си да сключи мирно споразумение, въпреки че не даде никакви подробности за това как би могъл да помири враждуващите страни, които и двете не дават много признаци на отстъпление.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че страната му няма да се успокои, докато не изхвърли и последния руски войник от територията си – на базата на границите, които получи след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. – въпреки че висши американски генерали заявиха публично, че това е много амбициозна цел.
На 14 юни Путин изложи първоначалните си условия за незабавно прекратяване на войната, отваря се нов раздел: Украйна трябва да се откаже от амбициите си в НАТО и да изтегли всички свои войски от цялата територия на четири украински региона, за които претендира и които в по-голямата си част се контролират от Русия.
Гаранции за сигурност, ограничения на армията
Според петимата настоящи и бивши служители Русия няма да толерира присъединяването на Украйна към НАТО или присъствието на натовски войски на украинска територия, но е отворена за обсъждане на гаранции за сигурност за Киев.
Други украински отстъпки, за които Кремъл би могъл да настоява, включват съгласието на Киев да ограничи числеността на въоръжените си сили и да се ангажира да не ограничава използването на руския език, казват хората.
Димитрий Симес, който емигрира в Съединените щати от Съветския съюз през 1973 г. и е един от най-добре познатите руски експерти по Америка, заяви, че споразумение за прекратяване на огъня може да бъде сключено сравнително бързо, за да се сложи край на войната, в която са загинали стотици хиляди войници и са били разселени милиони цивилни. Обаче постигането на по-широкообхватно и трайно споразумение, което да отговаря на проблемите на Украйна и Русия в областта на сигурността, ще бъде изключително трудно, добави той. И бе категоричен:
„Според мен ще бъде много трудно да се постигне голяма сделка, тъй като позициите на двете страни са много различни.“
„Суровата истина: Русия печели“
Русия контролира 18% от територията на Украйна, включително целия Крим – полуостров, който анексира от Украйна през 2014 г., 80% от Донбас – Донецка и Луганска област – и повече от 70% от Запорожка и Херсонска област. Освен това притежава малко под 3% от Харковска област и малка част от Николаевска област.
Като цяло Русия владее над 110 000 кв. км от украинската територия. Украйна притежава около 650 кв. км от руската Курска област.
Според един от източниците Путин би могъл да продаде на вътрешния пазар споразумение за прекратяване на огъня, при което Русия запазва по-голямата част от територията на Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон, като победа, която гарантира защитата на рускоговорящите в Източна Украйна и запазва сухопътния мост към Крим.
„Бъдещето на самия Крим не подлежи на обсъждане“, заявиха всички руски официални лица. Един от служителите, високопоставен източник, запознат с дискусиите на най-високо ниво в Кремъл, заяви, че Западът ще трябва да приеме „суровата истина“, че цялата подкрепа, която е оказал на Украйна, не е могла да попречи на Русия да спечели войната.
Путин, бивш подполковник от КГБ, който е наблюдавал разпадането на Съветския съюз, докато е бил на служба в Дрезден, е взел решението за нахлуване в Украйна сам, като е получил само ограничен съвет от малка група доверени съветници, заявиха пред „Ройтерс“ 10 руски източници, запознати с мисленето в Кремъл.
Според петимата настоящи и бивши служители той ще има решаващия глас за всяко прекратяване на огъня.
Ръководителят на Кремъл представя това, което нарича „специална военна операция“ в Украйна, като преломен момент, в който Москва най-накрая се е противопоставила на това, което той смята за арогантност на Запада, който разширява НАТО на изток към границите на Русия и се намесва в политиката на това, което Москва смята за свой заден двор, включително Грузия и, което е от решаващо значение, Украйна.
Киев и Западът твърдят, че инвазията е била опит за завземане на суверенна украинска територия.
На въпроса как би могло да изглежда евентуалното прекратяване на огъня двама от руските източници се позоваха на проект за споразумение, който почти беше одобрен през април 2022 г. след разговори в Истанбул и който Путин посочи публично като възможна основа за сделка.
Според този проект, отваря се нов раздел, чието копие е видяла „Ройтерс“, Украйна трябва да се съгласи на постоянен неутралитет в замяна на международни гаранции за сигурност от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН: Великобритания, Китай, Франция, Русия и Съединените щати.
Един от руските служители заяви, че няма да има споразумение, ако Украйна не получи гаранции за сигурност, и добави:
„Въпросът е как да се избегне сделка, която да вкара Запада във възможна пряка конфронтация с Русия един ден.“
1000 дни от началото на войната в Украйна, ЕС похвали съпротивата ѝ
