Експертът Ерика Комар споделя няколко основни твърдения относно ранното детско развитие и съвременните родителски практики. Според тях първите три години са критични за емоционалното и мозъчното развитие на детето. През този период бебетата имат нужда от своята майка като основна фигура на привързаност за емоционална сигурност. Бащите са важни по различен начин, но и двамата родители са от решаващо значение.
Съществува мит, че детските ясли са добри за социализация на децата. Според експерта, те са вредни за мозъка на бебетата и могат да увеличат агресията, поведенческите проблеми и тези с привързаността. Бебетата имат нужда от постоянното присъствие на майката през първите три години, за да развият емоционална сигурност. Ранното отделяне и отдаването на грижата на непознати в детски ясли води до повишени нива на кортизол /хормона на стреса/ и може да наруши развитието на амигдалата /центъра за регулиране на стреса в мозъка/, което потенциално води до хиперактивност и други проблеми.
Съвременните родители не приоритизират децата си достатъчно, като поставят работата, кариерата и материалния успех пред нуждите на децата. Съществува и мит за качеството срещу количеството време – необходимо е както качествено, така и количествено време, прекарано с децата, и то според техните нужди, а не според удобството на родителите, се казва във видео на експерта.
Наблюдава се криза на психичното здраве сред децата, като едно на всеки пет деца в Америка развива сериозно психично заболяване /тревожност, депресия, ADHD, поведенчески проблеми/. Експертът смята, че голяма част от тези проблеми могат да бъдат предотвратени, като се обърне внимание на първопричините, а не само на симптомите /медикация, когнитивно-поведенческа терапия/.
Привързаността е в основата на бъдещото психично здраве. Сигурната привързаност, която се изгражда чрез постоянното и емпатично присъствие на основната фигура на привързаност /обикновено майката/ през първите три години, учи бебетата как да регулират емоциите си и ги защитава от стрес. Несигурните стилове на привързаност /избягваща, амбивалентна, дезорганизирана/ могат да имат дългосрочни последици за способността за създаване на дълбоки връзки и за психичното здраве в зряла възраст.
Майките и бащите имат различни, но еднакво важни роли. Майките са биологично предразположени да бъдат чувствителни, емпатични и грижовни, регулирайки емоциите на бебетата чрез физически контакт и успокояващ глас. Бащите, от друга страна, стимулират изследването, поемането на рискове и помагат за регулиране на емоции като вълнение и агресия. Отсъствието на единия родител води до липса в развитието на детето.
Съвременното общество е станало твърде егоцентрично и индивидуалистично, пренебрегвайки основните емоционални нужди на децата. Има погрешно разбиране, че бебетата са по-устойчиви на стрес и раздяла, отколкото всъщност са, посочва Комар.
ADHD често е реакция на стрес, а не генетическо разстройство в ранните години. Ранните стресови фактори, като ранно отдаване в детски ясли, развод на родители, конфликти в дома, могат да активират прекомерно амигдалата и да попречат на развитието на хипокампуса /центъра за изключване на стреса/, което води до симптоми, наподобяващи ADHD. Генетичната предразположеност към чувствителност на стрес може да бъде неутрализирана от емоционално присъстващи и грижовни родители през първата година.
Съществуват „малки т“ травми /нюансирани емоционални преживявания на пренебрежение, неразбиране в семейството/, които също могат да имат значително въздействие върху психичното здраве, наред с „големите Т“ травми /конкретни травматични събития/.
Технологиите, особено социалните медии, могат да бъдат вредни за децата и юношите, тъй като повишават нивата на допамин, активират реакцията на стрес и създават среда на нереалистични очаквания и самосъзнание, посочва още експертът. Според нея присъствието на родителя е от решаващо значение за децата и не може да бъде заменено с делегиране на грижите на други. Необходимо е родителите да бъдат достъпни за децата си, когато те имат нужда, а не само когато на родителите им е удобно.
Работодателите трябва да предоставят на родителите гъвкави възможности за работа и достатъчно време за отпуск по майчинство/бащинство през ранните години на децата, категорична е Комар. Експертът подчертава, че обществото трябва да признае тези „неудобни истини“ за ранното детско развитие, за да се подобри психичното здраве на децата и бъдещите поколения.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
