![Въглища Въглища](https://www.iskra.bg/wp-content/uploads/2020/03/vaglishta-696x465.jpg)
„В 07:00 сутринта сядам да довърша презентацията за днешната си лекция в Пета зимна школа „Енергетика и климат“ на Стопанския факултет на Софийския университет по любимата ми тема „Докъде стигна светът с Енергийния преход?“ Както винаги ми трябва ток – за светлина, отопление (термпомпата), лаптопа, интернета и кафето. Както често се случва, той идва благодарение основно на работата на ТЕЦ и АЕЦ, които конкретно днес напълно доминират мрежата – дават общо над 97% от електроенергийното производство в този час. Очевидно мога да започна и завърша с този единствен факт и ще имам ясен отговор на въпроса в заглавието – лекцията ще е кратка. Обаче аз обичам теорията, затова се впускам в творчество.“
Това започва Facebook публикация на експерта Боян Рашев, която продължава по следния начин:
„Енергетиката има изключително ясна пирамида на потребностите, основана на законите на физиката и икономиката. Фундаментална потребност на съвременната цивилизация е енергията да бъде налична непрекъснато – в режим 24/7/365. Само така например мога да си позволя да правя тази презентация преди изгрева.
Това изискване има две последствия. Първо, електроенергийната система трябва да поддържа непрекъснато напрежение и да е в състояние да задоволи измененията на потреблението във всяка една секунда. Това определя нуждата от базови, балансиращи и пикови мощности. Второ, това прави изкопаемите горива изключително ценни. Те складират огромни количества енергия, която може само да си стои някъде (туба с нафта, газохранилище, купчина въглища) и да чака да бъде използвана точно, когато имаме нужда от нея – както за ток, така и директно за отопление, движение, индустриални процеси и др. Затова електричеството си остава само 20% от крайното потребление на енергия на глобално ниво.
Второто ниво на потребност се заема от качествата достъпност и сигурност. Първото означава да можем да си я позволим, тоест енергията да бъде относително евтина. Ако човек не може да плати за нещо, той няма как да го ползва – то не е достъпно за него. Енергийната бедност е в основата на бедността въобще. Ако не можеш да платиш, оставаш на тъмно, студено, без възможност да се движиш или да получаваш информация – не си част от съвременното общество и не ползваш благата на цивилизацията.
Понятието сигурност е на същото ниво. То означава да имаме достъп до доставки на енергийни ресурси във всяка секунда и сантиметър от живота си. Затова е добре те да са налични или да се добиват на територията, която контролираме – България. Ако се налага внос – а това е реалността за повечето малки страни – източниците му трябва да са максимално разнообразни и независими един от друг. Една страна може да бъде глобален лидер само ако има достъп до огромни количества собствена енергия и има контрол върху източниците си на внос. Само САЩ е в такава позиция към днешна дата. Някога и Великобритания.
Чак на трета позиция можем да мислим за екологичните въздействия на добива и потреблението на енергия. Първи приоритет сред тях са чистотата на въздуха, водите и почвите. Причината е проста – те имат пряко въздействие върху здравето и качеството ни на живот. Важно е да се знае, че наличието на изобилна, надеждна и евтина енергия (приоритети 1 и 2) е в основата на способността ни да пречистваме както въздуха, така и водите и почвите.
Чак след като сме осигурили собственото си здраве можем да мислим за съществуването и опазването на други видове и цели екосистеми. Неслучайно, масовото движение за опазване на околната среда възниква чак в края на 60-те години на миналия век в САЩ и Западна Европа – в богатите общества. Природозащитата е лукс.
Нисковъглеродната енергия идва на пето място. Логиката за това е малко по-комплексна. Изисква да вярвате, че емисиите на парникови газове (от изгаряне на фосилни горива) водят до затопляне на планетата, то изменя климата много бързо, а това има много тежки последствия за живота на планетата и накрая върху нас самите. Трябва да си наистина сред глобалния елит, за да решаваш и този (потенциален) проблем без да навредиш на предходните потребности на енергетиката.
Политиката през последните години практически обърна пирамидата на потребностите в енергетиката наобратно – сложи върха в основата, ограничи технологичните решения до модерните ВЕИ и нарече процеса „Енергиен преход“. Последствията са ясно видими и тежки, а самият преход очевидно не върви според очакванията. Каквито и усилия да правим, потреблението на фосилни горива продължава да расте, защото физиката и икономиката поддържат пирамидата на потребностите в енергетиката в нормално положение. Това е положението.“