Когато руският президент Владимир Путин предприе инвазия в Украйна на 24 февруари с непровокиран акт на агресия, мнозина очакваха той да постигне бърза победа. Шест месеца по-късно обаче най-мащабният военен конфликт в Европа след Втората световна война се е превърнал в жестока изтощителна война. Руската офанзива до голяма степен е в застой, тъй като украинските сили все по-често се насочват към ключови обекти далеч зад фронтовата линия, включително в окупирания от Русия Крим, пише „Associated Press“.
След като Путин обяви началото на „специалната военна операция„, той призова украинските военни сили да се обърнат срещу правителството в Киев, отразявайки убеждението на Кремъл, че местното население ще приветства завоевателите. Според твърдения някои от военнослужещите, пристигащи от съюзника на Москва Беларус, който се намира само на 200 км северно от столицата, първоначално са взели със себе си парадни униформи, за да се подготвят за очаквания от тях бърз триумф. Тези надежди бързо обаче бяха разбити от ожесточената украинска съпротива, подкрепена от стабилни оръжейни системи, доставени от Запада.
Въздушнодесантните войски, изпратени да превземат летищата около Киев, претърпяха тежки загуби, а бронираните конвои, разположени по главната магистрала, водеща към столицата, бяха обстрелвани интензивно от украинската артилерия и разузнавачи. Въпреки многобройните атаки срещу украински военновъздушни бази и средства за противовъздушна отбрана, руските военновъздушни сили не успяха да установят пълен контрол над въздушното пространство на Украйна, като понесоха сериозни загуби, което ограничи способността им да подкрепят сухопътните сили.
Месец след началото на войната Москва изтегли войските си от районите край Киев, Харков, Чернигов и други големи градове в знак на мълчаливо признание за неуспеха на своята военна операция. Тогава Кремъл взе решение да се съсредоточи върху Донбас, източната индустриална част на Украйна, където подкрепяните от Москва сепаратисти се сражават с правителствените военни сили от 2014 г. насам след анексирането на Кримския полуостров от Русия. Разчитайки на огромното си предимство в артилерията, руските сили успяха да напреднат в ожесточените военни действия, опустошавайки региона.
Стратегическото пристанище Мариупол на Азовско море, превърнало се в символ на украинската съпротива, беше превзето през май след близо тримесечна обсада, която превърна града в руини. Над 2400 защитници на Мариупол, които се укриваха в гигантския стоманодобивен завод „Азовстал“, по-късно бяха принудени да се предадат и да попаднат в плен. Миналия месец най-малко 53 от тях загинаха при експлозия в затвор в Източна Украйна, за която Москва и Киев се обвиниха взаимно. В край сметка руските сили поеха контрола над цялата Луганска област, една от двете провинции, които съставляват Донбас, и завзеха малко повече от половината от втората – Донецк. Понастоящем Русия е окупирала около 20% от територията на Украйна.
Какво следва?
Изходът от войната зависи от способността на Русия и Украйна да мобилизират допълнителни ресурси.
Украйна проведе мобилизация и обяви, че има за цел да сформира армия от 1 милион души, а Русия продължава да разчита на ограничен контингент от доброволци – подход, който отразява опасенията на Кремъл, че масовата мобилизация може да подхрани недоволството и да дестабилизира страната. Москва предприема междинни стъпки, като се опитва да насърчава хората да подписват договори с армията, все по-често ангажира наемници от групата „Вагнер“ и дори призовава някои затворници за военна служба. Според експерти това са половинчати мерки, които не могат да отговорят на нуждите за мащабна офанзива.
Украйна също не разполага с достатъчно ресурси за бързо отвоюване на територията си, като според Барънс, съпредседател на консултантската група „Universal Defense & Security Solutions“, на страната може да отнеме доста време, за да събере нужните сили, способни да прогонят агресорите. Той твърди, че Западът трябва да бъде готов да продължи да подкрепя Украйна още дълго време, въпреки покачващите се цени на електроенергията и други икономически предизвикателства, произтичащи от санкциите, наложени на Русия. Според него спирането на помощта за Украйна ще изпрати послание на Русия, Китай и всички техни съюзници, че Западът няма смелост да защитава страните, приятелски настроени към него, и дори собствените си интереси.
