Алън Никълс е страдал от депресия и други здравословни проблеми, но те не са били животозастрашаващи. Когато 61-годишният канадец е бил хоспитализиран през юни 2019 г. заради опасения, че може да се самоубие, той помолил брат си да го „избави от това положение“ възможно най-скоро. В рамките на един месец мъжът подал молба за евтаназия и в крайна сметка е бил умъртвен, въпреки несъгласието на семейството му и на медицинска сестра. В молбата му за прилагане на евтаназия е посочено само едно здравословно състояние като причина за искането му за смърт: загуба на слуха.
Семейството на Никълс съобщило за случая на полицията и здравните власти, като обяснило, че към дадения момент техният близък не е бил в състояние да разбере адекватно процеса по евтаназия, а освен това не е страдал от непоносими здравословни проблеми, каквото е едно от изискванията за евтаназия. Те твърдят, че той не е приемал необходимите лекарства и не е използвал кохлеарния имплант, който му помагал да чува, като настояват, че персоналът на болницата неправомерно му е помогнал да поиска евтаназия.
„Алън на практика беше умъртвен,„, казва брат му Гари Никълс.
Експерти по уврежданията твърдят, че тази история не е уникална за Канада, където вероятно има най-облекчените разпоредби за евтаназия в света, които позволяват на хора със сериозни увреждания да изберат доброволно да бъдат умъртвени, дори при липса на друг медицински проблем.
Много канадци подкрепят евтаназията, но поддръжниците на застъпническата група „Умиране с достойнство“ смятат, че процедурата е „продиктувана от състрадание, желание за прекратяване на страданието и дискриминацията, както и желание за лична автономия„. Защитниците на човешките права обаче твърдят, че в разпоредбите на страната липсват необходимите превантивни мерки, а освен това те обезценяват живота на хората с увреждания и дават право на лекарите и здравните работници да предлагат процедурата на хора, които иначе не биха се замислили за нея. Според противниците на тази идея са особено тревожни случаите, при които хора пожелали да бъдат умъртвени, тъй като не са получавали адекватна подкрепа от държавата, за да живеят достойно. Канада планира да разшири достъпа до евтаназия през следващата година, но според тези защитниците на правата на човека системата трябва да бъде допълнително проучена и променена веднага.
Евтаназията „не може да бъде причина за неизпълнение на задълженията на Канада в областта на човешките права„, твърди Мари-Клод Ландри, която е начело на Комисията по правата на човека. Ландри заяви, че споделя „сериозната загриженост“, изразена миналата година от трима експерти по правата на човека на ООН, които обявиха публично, че канадският закон за евтаназията изглежда нарушава Всеобщата декларация за правата на човека. Те подчертаха още, че законът оказва „дискриминационно въздействие“ върху хората с увреждания и е несъвместим със задълженията на Канада да спазва международните стандарти в областта на човешките права.
Тим Стаинтън, изпълнителен директор на Канадския институт за приобщаване и гражданство към Университета на Британска Колумбия, определя канадския закон като „вероятно най-голямата екзистенциална заплаха за хората с увреждания след програмата на нацистите в Германия през 30-те години на миналия век“.
По време на неотдавнашното си пътуване до Канада папа Франциск също разкритикува идеята за евтаназията, като изрази съжаление за пациентите, на които вместо обич се прилага смърт: „Трябва да се научим да се вслушваме в болката на бедните и най-маргинализираните“.
Канада като цяло се гордее с това, че е либерална и приемаща страна, споделя Дейвид Джоунс, който ръководи Центъра по биоетика „Анскомб“ в Обединеното кралство. Според него обаче начина, по който се възприема евтаназията в Канада показва, че тази нация вероятно има и по-тъмна страна.
Евтаназията, при която лекарите използват медикаменти, за да причинят смъртта на пациенти, е законна в седем държави по света – Белгия, Канада, Колумбия, Люксембург, Нидерландия, Нова Зеландия и Испания, както и в няколко щата в Австралия. Други юрисдикции, включително няколко щата на САЩ, разрешават асистираното самоубийство, при което пациентите сами приемат смъртоносното лекарство, обикновено под формата на напитка, предписана от лекар. В Канада тези две възможности се наричат медицинска помощ при умиране, въпреки че повече от 99,9% от тези смъртни случаи са евтаназия. Миналата година в страната са регистрирани повече от 10000 смъртни случая чрез евтаназия, което е с около една трета повече от предходната година.
Пътят на Канада към разрешаване на евтаназията започна през 2015 г., когато нейният най-висш съд обяви, че забраната на асистираното самоубийство лишава хората от достойнство и право да ръководят сами решенията за живота си. Тогава съдът даде на лидерите една година за изготвяне на законодателни проекти. С приетия през 2016 г. закон на практика се узакониха както евтаназията, така и асистираното самоубийство за хора на възраст над 18 години, стига те да отговарят на определени условия, а именно да страдат от сериозно медицинско състояние, заболяване или увреждане, което да е в напреднал, необратим стадий на влошаване и да понасят ежедневно „непоносимо физическо или психическо страдание, което не може да бъде облекчено при условия, които пациентите считат за приемливи„. Смъртта им също така трябва да бъде „разумно предвидима„, а искането за евтаназия да бъде одобрено от поне двама лекари.
Днес всеки възрастен с тежко заболяване, болест или увреждане може да потърси помощ при умиране в Канада. Канадският министър на здравеопазването Джийн-Ив Дюкло смята, че законът за евтаназията в страната признава правата на всички хора, както и присъщата и еднаква стойност на всеки живот.