През втората половина на 2022 г. множество европейски държави отбелязаха отрицателен темп на растеж, което беше очаквано предвид глобалните икономически сътресения. Въпреки това, експертите по кредитно застраховане от „Кофас“ прогнозират бавно възстановяване през 2023 г. с очакван ръст от +1,9%, който е по-нисък от отчетения през 2022 г. /+3,0%/, съобщиха от ведомството им. Въпреки оптимистичните прогнози за първата половина на 2023 г. обаче, анализаторите от „Кофас“ предвиждат слаб темп на растеж през настоящата година в сравнение както с 2022 г., така и с предходните няколко години.
Най-значителният спад в световната икономика идва от развитите икономики без САЩ, най-вече от Западна Европа /+0,4% за 2023 г. за разлика от +2,5% за 2022 г./ и ЦИЕ /+0,8 % за 2023 г. и +4% за 2022 г./. Това не се отнася само за Европа, но и за други региони – прогнозираният среден ръст на БВП за Северна и Латинска Америка например е съответно +0,8% и +0,9% за 2023 г. в сравнение с отчетените +2% и +3,8% през 2022 г. Положителни са тенденциите при Азия, чийто прогнозен годишен ръст на БВП е с 0,5 пункта над отчетения за 2022 г.
Въпреки, че прогнозите на експертите са по-оптимистични от тези преди два месеца, ситуацията с доставките на стоки на глобално ниво все още е поставена пред редица рискове. Цените на енергията и горивата са по-ниски през февруари 2023 г. отколкото през същия период за изминалата година. Причините за това са няколко. На първо място Европейският съюз имаше готовност за очакваната енергийна криза.
Предполагайки, че ситуацията с горивата и енергията ще доведе до затруднения през зимния период, европейските страни се преориентираха по отношение на доставките на природен газ, което промени инфраструктурата на газовите пазари в Европа. Множество държави осигуриха доставките на втечнен природен газ от други страни в Европа и Близкия изток, което допълнително промени картата на енергийните доставки.
Другата причина е ограниченото търсене. Тъй като много европейски държави се подготвяха за този труден период, те въведоха различни мерки, които ограничават потреблението на енергия, като през същото време търсенето бе ограничено.
„Ако погледнем по-мащабно на ситуацията, цените на газа и горивото все пак са доста по-високи, отколкото бяха преди 5-6 години, например. Това важи не само за енергийните продукти, но и за останали категории – агропродуктите са също сравнително високи. Прогнозата ни е, че през 2023 г. ще се запазят тези нива, което ще се отрази и върху цените на хранителните стоки. Това ще повлияе на инфлацията в различни държави“, споделя Грегорж Шилевич, главен икономист на „Кофас“ за Централна и Източна Европа.
Въпреки, че инфлацията успокои темпа си на растеж в края на 2022 г., експертите споделят своите притеснения предвид динамичните цени на стоките в глобален план. Най-големи са рисковете, свързани с базисната инфлация – тази, която изключва цените на енергията и хранителните продукти. Тя продължава да отчита растеж в множество държави от ЦИЕ, като е възможно да се разпространи и в различни сектори.
Реакцията на по-високата инфлация идва от паричната политика. Доскоро се наблюдаваше процес на повишаване на лихвените проценти в ЦИЕ. Въпреки, че изглежда, че централните банки са спрели това повишение за момента, експертите на Кофас прогнозират по-нататъшно затягане на паричната политика в зависимост от динамиката, с която се развива инфлацията.
През 2020 г. „Кофас“ отчете спад на корпоративната несъстоятелност в Европа. Причината е въвеждането на мерки за подкрепа, които помогнаха на компаниите да подобрят ликвидността на плащанията си и да не страдат толкова много от икономическите последици от пандемията. През 2021 г. много от тези мерки все още бяха валидни. През 2022 г. обаче се наблюдава увеличаване на броя дружества, изпаднали в несъстоятелност, като в ЦИЕ този брой е сравнително умерен.
Компаниите във Франция са се върнали към предпандемичните нива, но от другата страна са Германия и Италия, например, които отчитат по-малко фалирали дружества от тези, регистрирани през 2019 г. През 2023 г. не се очаква ликвидността на плащанията да бъдат подкрепени с мерки, както се наблюдаваше през предходните години. Въпреки това обаче глобалните икономически сътресения поставят нови предизвикателства пред бизнеса.
