След провеждането на консултациите при президента за съставяне на правителство по всичко личи, че този път ще имаме такова. Поне такива индикации дават „партиите на промяната“, от които зависи сглобяването на работещо мнозинство в 46-ото Народно събрание.
От политическа партия „Има такъв народ“ направиха стъпка назад и започнаха разговори за бъдещите приоритети с всички парламентарно представени партии, освен ГЕРБ. Такива разговори имаше с „Демократична България“ за бъдещата съдебна реформа, която е сред приоритетите на коалицията, а от „Изправи се БГ! Ние идваме“ заявиха, че този път ще има правителство. Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ отрече в процеса на преговори всякаква коалиционна форма на управление като казва, че бъдещите мнозинства ще се конструират около приоритети, които предложеното от тях експертно правителство, ще реализира.
За реализирането на дълбоки промени в съдебната система са необходими корекции на ниво Конституция, които могат да се реализират с квалифицирано мнозинство, а не с обикновено. Т.е без участието на ДПС, БСП и дори на ГЕРБ дълбока съдебна реформа не е възможна, защото за нея е необходим по-широк консенсус.
В коалиционното управление на ГЕРБ с Реформаторския блок и партия АБВ, в което Христо Иванов бе министър на правосъдието се направи опит за реализирането на исторически компромис – за събирането на конституционно мнозинство с участието на всички парламентарни формации тогава в това число ГЕРБ и ДПС, но опитът се оказа неуспешен, след което Христо Иванов подаде оставка като министър.
Днес Христо Иванов се намира в сходна ситуация, дори още по-сложна. „Партиите на протеста и промяната“ нямат числено обикновено мнозинство и са много далеч от конституционното. Изкуството на политиката не е само в развяването на знамена и във формирането на врага в лицето на политическия опонент, а е и в намирането на пресечните точки с опонентите, т.е „изкуството е в консенсусите“, а не в конфронтацията.
След 5-6 години „Демократична България“ са в същата позиция, в която беше „Реформаторският блок“, въпреки атрактивната акция в „Росенец“. Нужен е консенсус на възможното, трябва да се търсят общи допирни точки, защото конфронтацията не помогна и в бъдеще пак няма да помогне. Обещаната промяна извън атракцията на видеоклиповете по-вероятно да е химера, защото въпреки, че широката аудитория преживява политиката през телевизора и екрана на компютъра, реалните решения изискват действия, които са антипод на емоционалния апел, чрез който все по-често политиците комуникират с нас. Политическите представление от екрана скриват реалността.
Думата „коалиция“ не е мръсна дума, също както и думата „политиката“ не е. Коалицията гарантира работещо мнозинство, за което е необходимо в персоналния състав на правителството да участват и политически лица от други политически формации. Тогава ще е ясно кой, за какво носи отговорност, докато не така стоят нещата с плаващите мнозинства за приоритети – в тях отговорността е размита. Днес ще се формира едно мнозинство, утре друго, после – трето, което дава възможност за скриване на политическата активност на отделните формации в парламентарната дейност.
Другият вид скриване е в експертния кабинет, зад който е удобно се скриват политическите лидери, но нашата политическа история ни показва (кабинетите Беров и Орешарски), че политическата сметка за бягството от отговорност никога не остава неплатена. Политикът е натоварен да взима политическите решения, които се разпростират върху цяла общност, от политикa се изисква интуиция, визионерство и да гради мостове – консенсуси, докато ролята на различните групи от експерти е да изготвят различните решения и сценарии.
Политикът е междинното звено между политическите решения и гражданите, политикът е крайната инстанция в решението, той може да предпочете решение, изработено от една група експерти, а не от друга, да вземе детайл от едно решение, друг детайл от друго, за да го пригоди решението към конкретния проблем в общността.
Днешната ситуация обръща политиката наопаки – експертът е поставен пред политика, въпреки че на изборите гласуваме за политически партии. Яростните кампании анти на „Има такъв народ“, „Демократична България“, „Изправите се БГ! Ние идваме“ постави формации в деликатна ситуация, защото парламентаризма и заявките за промени изискват широк диалог, а те демонстрираха пред избирателите си, че са способни на тесен такъв – това ги принуди да преминат в режим на скриване и размиване на политическата отговорност.
Но сметката никога не остава не платена!
Източник: Станислав Тодоров
