Намалението на цените на хляба е много далеч от обещаното и очакваното от потребителите, съобщиха от Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/. Несигурността на икономическата обстановка през зимата би способствала за нов ръст в цените на хляба и брашното и връщане на потребителите в изходна позиция спрямо началото на лятото. Това показва изследване на Института за социални и синдикални изследвания /ИССИ/ на синдикалната организация, проведено в периода 29–31 август 2022 година.
Това е второто експресно проучване на Института относно промените в цената на хляба и брашното след въвеждането на нулева ставка върху ДДС за двете стоки в актуализацията на Бюджет 2022 от началото на месец юли. Проучването обхваща 22 областни града. Регистрирани са цените на дребно в малки и големи търговски обекти.
На 29 юни депутатите гласуваха нулева ставка на данък добавена стойност /ДДС/ за доставка на хляб и брашно. Мярката се прилага за доставка на хляб и брашно с място за изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната, като и при облагаеми вътрешнообщностни придобивания на стоки ще се прилага нулева ставка на ДДС.
Изследването показва намаляване на цените на хляба, като спрямо края на юни той варира между 1% и 11%. Запазва се тенденцията на по-слаб спад в цената на типовия хляб. При брашното също е регистриран спад в продажната цена, като тя е в рамките на 8-11% спрямо края на юни.
Изследването отново потвърждава неравномерно намаляване на цените в страната – различията в темпа на понижение на потребителските цени са продиктувани от вида на търговския обект, вида на предлагания тип хляб и населеното място. По-силно изразено намаление се наблюдава при масовите потребявани разновидности на хляб тип „Бял“ и „Добруджа“ с около 10,6-10,9%. При останалите разновидности на хляб намалението все още е пренебрежително ниско.
Запазва се тенденцията в големите търговски вериги да се отчита по-силно намаление в цените на различните видове хляб, особено на тези, изискващи допълнителни суровини за производството си, вкл. микс от семена. В малките търговски обекти потребителското търсене, договореностите с пекарните и по-слабия марж на печалба предопределят по-слабия спад и то конкретно при най-консумираните видове хляб.
Разликите в спада на продажните цени се запазват и по населени места, като в определени градове – Ямбол, Добрич, Хасково, Русе, Бургас, се отчита по-сериозен темп на намаление включително и в малките магазини. Това отново може да бъде оправдано с изоставането на тези места в началото на въвеждане на мярката поради изчакването на търговците тя да бъде публикувана в „Държавен вестник“ и реално въведена в счетоводните практики.
Според КНСБ намалението на цените спрямо юни следва да бъде около 83-87 стотинки при най-масово потребяваните разновидности на хляба. Изследването показва, че намалението е едва 30 стотинки.
Делът на брашното в крайната себестойност на хляба обикновено е около 50%. Следователно общото намаление на цената на хляба, би следвало да бъде около 30% и към август цената за хляб „Бял“ да се търгува по 2,05 лева за 1 кг, а този на „Добруджа“ – 1,95 лева за 1 кг.
При брашното се регистрира по-съществен спад в цените на дребно. Спрямо юни се отчита намаление от около 11% в големите търговски обекти. Наблюдават се и регионални различия, като по-осезаемо облекчаване на потребителите има в Търговище, Добрич, Кюстендил.
КНСБ беше против въвеждането на диференцирани ставки на ДДС, защото ДДС е косвен данък и подлежи на плащане в крайната фаза на всеки продукт, където цялата тежест се понася от потребителите на стоката или услугата. Следователно ДДС е данък върху потреблението и неговото намаление трябва да цели ефект върху това потребление. Дори да е премахнат за отделни стоки и услуги, като хляба и брашното например, то цената на крайния продукт няма да се намали, защото това не може да бъде контролирано от пазарната среда дотолкова, доколкото тя отдавна не е в абсолютно съвършени условия.
Върху цените на крайните продукти може да се повлияе единствено с едновременно намаление на целия размер на ДДС. За това КНСБ настоява от години. Според синдиката бизнесът трябва да бъде подкрепян през разходите, а не чрез приходни мерки.
Тази антикризисна мярка струва на бюджета около 100 млн. лева, при това тя се оказа не достатъчно ефективна. Под въпрос остава и задържането на цените на хляба и брашното на тези нива, като се вземат предвид опасенията на производителите за задаващия се есенно-зимен период. Доколкото цените на горивата могат да се окажат нов стимул за ръст в цената на хляба и брашното, то притеснителен остава и фактът, че продукцията от пшеница намалява с 11,4% през септември, а средните изкупни цени на хлебната пшеница отбелязват ръст с близо 52% за едногодишен период.
