Сушата в Северното полукълбо това лято, която изгори почвата, пресуши реките и предизвика масово пропадане на реколтата, стана поне 20 пъти по-вероятна заради климатичната криза, установи нов анализ, цитиран от „CNN“.
Изследването, публикувано вчера от инициативата „World Weather Attribution“, установи, че без климатичната криза сушата, която удари части от Северна Америка, Азия и Европа това лято, исторически би била събитие 1 на 400 години – което означава, че е било суша, която е толкова интензивна, че при нормални обстоятелства би се наблюдавала наблюдава средно веднъж на всеки 400 години. Но глобалното затопляне, причинено от изгарянето на изкопаеми горива, е направило суша от такъв мащаб явление 1 на 20 години, установиха учените.
Покачващите се температури през това лято, които допринесоха за сушата и убиха десетки хиляди хора в Европа и Китай, биха били „на практика невъзможни“ без изменението на климата, установи още анализът.
Изследователите са използвали исторически данни, наблюдения и научно моделиране, сравнявайки условията при днешния климат – който е с около 1,2 градуса по Целзий по-топъл, отколкото е бил преди индустриализацията – с климата, който го предшества, преди края на 1800 г. Фрейдерике Ото, учен по климата в Imperial College London и един от авторите на изследването, обясни:
„Лятото в Северното полукълбо през 2022 г. е добър пример за това как екстремни събития, причинени от изменението на климата, могат да се разгръщат и в големи региони за по-дълги периоди от време. Той също така показва как комбинацията от много различни промени във времето може да увреди нашата инфраструктура и да претовари социалните ни системи.“
Той добави още: „В Европа условията на суша доведоха до намалени реколти. Това беше особено тревожно, тъй като последва гореща вълна в Южна Азия, предизвикана от изменението на климата, която също унищожи реколтата, и се случи в момент, когато световните цени на храните вече бяха изключително високи поради войната в Украйна. Въпреки че голяма част от полукълбото имаше под средните валежи тази година, анализът установи, че повишаването на температурите е основният двигател зад сушата.“
Учените също отбелязват, че техните констатации са консервативни и „реалното влияние на човешките дейности вероятно е по-високо“, отколкото е посочено в доклада.
В цялото Северно полукълбо това лято екстремните горещини и ниските валежи доведоха до няколко безпрецедентни събития: Китай издаде първото си национално предупреждение за суша; Обединеното кралство регистрира най-високата си температура в историята; Европа преживя най-горещото лято; и водната криза в западните части на САЩ се засили, което доведе до нови съкращения на потреблението на вода.
Наред с непосредствената опасност за живота, екстремните горещини през лятото представляват сериозни заплахи за инфраструктурата, индустрията и доставките на храни, подхранвайки продължаващата криза на разходите за живот в много от засегнатите региони.
Европа вече се бореше с геополитически сътресения за доставки. Този шок, предизвикан от климата, допълнително „влоши кризата с разходите за живот, усложнявайки въздействието на войната в Украйна“, каза Маартен ван Алст, друг от авторите на доклада и директор на климатичния център на Червения кръст и Червения полумесец.
„Свидетели сме на пръстовия отпечатък на изменението на климата не само в конкретни опасности“, коментира ван Алст, „но и в каскадата на въздействията в сектори и региони.“
Какво предстои?
Учените все повече могат да определят количествено връзката между климатичната криза и екстремните метеорологични явления. Те могат също така да правят по-точни прогнози. Северното полукълбо може да очаква екстремни температури – като тези, изпитани това лято – много по-често, установи анализът.
„Този резултат също така ни дава представа за това, което се задава в бъдещето“, смята Доминик Шумахер, изследовател в Института за атмосферни и климатични науки в ETH Цюрих.
„С по-нататъшното глобално затопляне можем да очакваме по-силни и по-чести летни суши в бъдеще.“
В този случай недостигът на вода, горските пожари, провалените реколти, по-високите цени на храните и изчерпаното електроснабдяване през последните няколко месеца може да станат нещо обичайно.
Проучването проследява не само лято с екстремно време, но и разрушителен сезон на урагани и тайфуни. Броят на жертвите на урагана Иън в САЩ надхвърли 100. Тайфунът Нору връхлетя Филипините наскоро, след като бързо се засили от еквивалента на ураган от категория 1 до категория 5 за около шест часа.
През ноември световните лидери ще се срещнат в Египет за COP27, Конференцията на ООН за изменението на климата, където екстремните метеорологични явления тази година вероятно ще увеличат спешността на дискусиите. Соня Сеневиратне, също професор в ETH Цюрих, изрази следното мнение:
„Трябва да прекратим изгарянето на изкопаеми горива, ако искаме да стабилизираме климатичните условия и да избегнем по-нататъшно влошаване на тези суши, които ще стават по-чести и по-интензивни с всяко допълнително увеличаване на глобалното затопляне.“
