Поклон и едноминутно мълчание за независима България
Честит празник, българи! Празнуваме отдавна забравената независимост. Преди 113 години България се обявява за независима държава. Днес, повече от век по-късно, ние отново сме васали, поданици, а не граждани, колония, а не свободна и независима държава.
Забравихме нещо много важно – за свободата и независимостта се воюва всеки ден, те са процес, а не подарък. Ако забравим и за миг как да се борим за свобода и независимост, последиците са робство и колониална зависимост…
Днес искам да сведа глава в едноминутно мълчание за това, което е била България и да си спомня как българите са се борили за свобода и независимост.
Днес България е васална държава, колония, а ние забравихме какво означава граждански права. Българската политика се решава в американското посолство, американският посланик е този, който решава какво да се случва в България и определя националните ни цели и политика. Българските така наречени политици са удобнни слуги, продаващи България на враговете ни. Дори не се срамуват от това, че искат и получават политическа подкрепа от чужда държава, за да управляват собствената си. А ние забравихме, че на това се казва просто нациоално предателство и държавна измяна.
Днес в българия има чужда армия – без война, без загуби и катастрофи, само заради предателството на българските политици. Днес високопоставени политици ни обясняват как насилствено трябва да бъдем подложени на медицински експерименти и ни лишават от правото на образование, труд и обществен живот заради едно безумие, от което ще получат едни пари.
Независима България остава един блян. Днес не ми се празнува. Тъжно ми е. Какво имахме и какво загубихме. И най-тъжно е това, че много българи се чувстват уютно в подчинението и зависимостта!
Спомнете си! Какво означава свобода и независимост. Те започват от състоянието на духа, минават през дейстията и последицата е свободен и горд народ, а не стадо овце!
Да живее България!
Източник: Елена Гунчева
