Призивите към политиците за компромиси в името на съставяне на правителство и по-добро управление, за мен са непонятни. Всъщност компромисът е отстъпка от личните виждания и позиция. Думата звучи добре и високопарно, но зад формата й, съдържанието й е предателско и спорно, най-вече в политиката.
Не е компромис коалиция в името на властта, когато заради управлението се правят безпринципни договорки. Най-страшното е, че първият компромис е като първата крачка към престъплението. Веднъж направена, няма връщане назад. Колко пъти сме били свидетели на компромиси в политиката – коалиции, гласувания, позиции по външната политика?
Политикът не трябва да бъде удобен за всички. Затова и ми е странно защо се смята, че президентът трябва да бъде обединител на нацията. То всъщност най-добрият обединител е например Кобрата или Ицо Стоичков, защото почти всички българи ги харесват. Въпросът не е в това. Важно е президентът да защитава интересите на България и българският народ, без значение дали ще бъде удобен на всички и харесван от всички. По-висшата цел са интересите на България, а не това всички да са доволни.
Направихме компромис със Сорос, а соросоидите ни се качиха на главите. Направихме компромиса да си нарежем всичките бойни самолети и танкове, а сега ни продават чертежи за милиарди. Направихме компромис да си затворим урановите мини, а те ни разпореждат политиката. Направихме компромис да пуснем американските самолети да хвърлят бомби с обеднен уран върху Югославия, а не мислим нас кой ще ни защити. Направихме компромис с чуждите инвеститори, и се чудим защо българските търговци и производители фалираха….
Компромисите изиграха лоша шега и на настоящия президент Радев. Приемането на американския посланик и постоянните срещи с Нейното Превъзходителско Мустафата, макар и безспорно важи от дипломатическа и политическа гледна точка, бяха хлъзгавата повърхност, по която тръгна пътя надолу. След това последваха назначения в служебното правителство пак в резултат на компромиси и американска намеса.
Компромис с липсата на сертификат за освобождаване от канадско гражданство на Кирил Петков, компромис да си замълчи за Чешнегирово, за да не се дразнят съюзниците, компромис с незадаването на въпроса къде са ни самолетите, които вече платихме, компромис с ваксините и противоепидемичните мерки /миналага година президентът беше против строгите мерки и ваксините, а тази компромисно реши да ги защитава/. Компромисът да говориш в ООН удобните за САЩ неща, че основни проблеми на човечеството били COVID-19 и тероризма, а не проблемите, които всички виждаме – бедността, нарушаването на основни човешки права заради печалбата на фармацефтичните компании и миграцията, която прекроява картата на света….
Пътят към ада е осеян с компромиси……
Аз лично компромиси не правя. Особено с позицията си и с морала, както и с интересите на България. За останалите неща може да има разбирателство. Но и то трябва да бъде само с хора със сходни идеи. С национални предатели нито компромис, нито разбирателство са приемливи!
Защото нито Левски, нито Ботев, нито Кочо Честименски, нито полк. Борис Дрангов, нито който и да било от националните ни герои е правил компромис. Защото залогът е бил България!
Източник: Елена Гунчева
