Депутатът от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова разкри в социалната мрежа Facebook, че кметът на София е взел решение да не се възстановява Мемориала на загиналите войници от Първа пехотен софийски полк и Шести пехотен търновски полк. И това според нея наистина е проблем. Ето защо:
„Днес кметът на София е взел решение да прекрати конкурса за възстановяване на Мемориала на загиналите войници от Първи пехотен софийски полк и Шести пехотен търновски полк.
За мен като гражданин това е проблем и затова се възползвам от свободата си да обясня защо:
1. Мемориалът е знаков паметник на българската военна слава и символ на свобода и смелост. Поради точно тази причина е първо обруган, а после и разрушен от комунистическата власт, за да не помним кои сме и на какво сме способни. На негово място идва най-злощастният пример за монумент, наричан с ужасни имена от почти всички софиянци.
2. Възстановяването на мемориала беше бавено с години и години от миналите управи на града, но най-сетне се стигна до някакво решение, за което бяхме щастливи, проведе се процедура и тя беше към финала си… за да потъне отново в пясъка.
3. Лично аз чаках години, за да бъде възстановен този мемориал точно какъвто е бил, защото основната му стойност е възстановяването на честта на поруганите и забравени имена, изписани върху него.
Решението, което е взето, идва изневиделица. Липсата на комуникация не просто създава напрежение, а произвежда политически проблем, въпреки обясненията и паметта на героите ни ще стане дъвка за политическа злост. Никой не разбра откъде и как този проект стана неприемлив, несъвременен, неподходящ и въобще, започна да пречи.
След толкова години и надежди, че ще мога да ида с децата на мемориала и да им разкажа как сме били достатъчно достойни да изградим наново разрушеното от тоталитарния режим, този момент се отдалечава, а и може въобще да не настъпи, ако бъде взето съвсем друго решение.
А що се отнася до аргументите, че ни трябвало нещо модерно, би било редно да възстановим мемориала и да съобразим цялата среда около него, така че да бъде и хубаво, и съвременно, като във всяка произволна европейска държава.
И най-мъчното е, че живеем в страната на съветските тоталитарни паметници, които се извисяват навсякъде из страната – символ на страдание и нищета, и дори не съумяваме да вдигнем наново един паметник, разрушен от същия този тоталитарен режим.
„…и те за теб достойни, майко, бяха…“, ние да му мислим.“
[…] […]