На 20 февруари Еманюел Макрон проведе телефонен разговор с Владимир Путин. Малко след края му френският президент обяви, че ще посредничи за среща на върха между руския си колега и държавния глава на САЩ Джо Байдън, при условие че Русия не нахлуе в съседна Украйна. На следващия ден обаче Путин обяви два региона на Украйна за независими, а до края на седмицата изпрати руски военни сили в страната, пише „CNN“.
От началото на кризата Макрон влезе в ролята на европейски държавник, готов да разговаря многократно с Путин лице в лице и по телефона по начин, по който други световни лидери не биха желали или, според поддръжниците на Макрон, не биха могли да го направят. Критиците твърдят, че снизходителността на Макрон легитимира човек, когото Байдън определя като военнопрестъпник, но съюзниците му смятат, че поне поддържането на отворена линия за преговори към Москва опровергава всяко твърдение на Путин, че е бил изолиран и не е имал друга дипломатическа алтернатива освен инвазия.
Това далеч не е първият път, в който Макрон играе ролята на духовен лидер на Европа. Той имаше водеща роля в отношенията с бившия президент на САЩ Доналд Тръмп в някои от най-трудните моменти от мандата му. Той определи и много от червените линии на Европейския съюз по време на преговорите с Обединеното кралство за Брекзит. Френският лидер и беше домакин на преговори в Париж между съперничещи си групировки в Либия с цел да се постигне прекратяване на огъня.
В първите дни на пандемията от COVID-19 той се опитва да сключи световно примирие. Макрон определено е човек, който вижда себе си и Франция като сила на доброто на световната сцена. И въпреки че намесите му често не оправдават очакванията, тъй като Тръмп се оттегли от ядрената сделка с Иран и Парижкото споразумение за климата, а Путин в крайна сметка нахлу в Украйна, образът на държавник, които се бори за мир, се харесва на голям брой негови поддръжници във Франция.
Всичко това помага на Макрон в борбата му за преизбиране този месец. Войната хвърля сянка върху кампанията за президентските избори във Франция, чийто първи тур ще се проведе на 10 април, като най-сериозният опонент на Макрон във втория тур ще бъде крайнодясната Марин Льо Пен. Ако Макрон спечели втори мандат, той вероятно ще се опита да продължи и да отиде по-далеч в ролята си на политически и морален водач на Европа.
В миналото френският държавен глава никога не се е притеснявал да разкаже за грандиозната си визия за бъдещето на Европейския съюз и за това как вижда Франция в центъра на този проект. Когато се обърна към публиката на победния си митинг след спечелването на изборите на 7 май 2017 г., Макрон обеща не само да ръководи адекватно Франция, но и да осигури стабилно лидерство за целия континент в период на несигурност и ще защитава Европа. Тогава той заяви:
„Нашата цивилизация е застрашена, начинът ни на живот, свобода, популяризиране на нашите ценности, на общите ни начинания и на надеждите ни.“
В различни моменти през последните 5 години редица дипломати и високопоставени служители на ЕС споделиха разочарованието си от еднопосочността на Макрон. Понякога той дразнеше другите държави членки с твърдата си позиция по отношение на Брекзит, както и по-силно ориентираните към сигурността държави членки, като говореше за „мозъчната смърт“ на НАТО и призоваваше за създаване на силна европейска армия. Това отблъсна другите държави членки и много от призивите му за по-централизирана Европа останаха без отзвук. Въпреки това според социологическите проучвания Макрон е спряган за фаворит за още пет години напред, тъй като сега Европа има още по-голяма нужда от правилна насока, отколкото през 2017 г.
Войната в Украйна промени из основи европейското отношение към разходите за сигурност и подчерта прекомерната зависимост на Европа от руската енергия. Тя също така напомни на противниците на Путин, както в ЕС, така и извън него, колко е важно да останат единни пред лицето на противника. За да се запази това единство и фокус, Европа се нуждае от човек, който е готов да осигури дипломатическо лидерство и да поведе другите със себе си. Теоретично погледнато френският президент би трябвало да е подходящ да поеме тази функция. Въпросът е, който остава, е дали Макрон има необходимите лични и политически качества да убеди съюзниците си да го последват.
