Борисов е цар на предизборните пируети.
Предлага декларация и проектозакон против „Газпром“ и „Лукойл“, който ПП и ДБ да подпишат и да приемат заедно в следващия парламент.
Няколко въпроса предизвиква това предложение:
Бяха ли „Газпром“ и „Лукойл“ проблем, докато Борисов беше на власт?
Не. Построихме „Турски поток“, за да може на „Газпром“ да му е по-лесно, а Борисов играеше карти с Валентин Златев, докато той управляваше „Лукойл“. Нямаше декалрации. Нямаше проектозакони.
Бяха ли „Газпром“ и „Лукойл“ проблем, докато ГЕРБ бяха в опозиция в 47-то Народно събрание?
Не. Делян Добрев обикаляше да обяснява как не можем без „Газпром“. Делян Добрев, който веднъж се оттегли от политиката, заради подозрения в корупция в енергетиката и сега е спряган за санкции от Магнитски.
Защо „Газпром“ и „Лукойл“ изведнъж станаха проблем за Борисов и той е готов на „конкретни действия“, както казва?
Защото идват избори и трябва отново да си излъска евроатлантическият имидж. Този имидж обаче не се лъска с безсмислени декаларации и проектозакони, които предлагаш преди избори, а после забравяш в парламента.
Евроатлантик не те прави това и да казваш, че хората, които протестират пред Президенството са некъпани и да намекваш, че са платени. Евроатлантик, който не уважава гражданите, не е никакъв евроатлантик, а поредният самозабравил се популист.
Всъщност, къде остана Радев? Чухме за ПП, ДБ и всички останали, но Борисов дори веднъж не спомена Радев. Какво стана с хаоса, изчегъртването, руския президент и т.н.? Нали точно Борисов настояваше, че Радев прави преврат и трябва да бъде спрян?
Защо сега същият Борисов ползва опорките за некапъните протестиращи и предлага да бори преврата с декларации?
Източник: Емил Соколов, Facebook
