Децата в 6-ти клас се очаква да учат историята от Христос до ранното Османско владичество. Това са около 16-17 века. В тях влизат Християнство, Ислям, Византийската империя, Арабския халифат, Кръстоносните походи, Феодализма в Европа, Първо и второ българско Царство и падането под Османско владичество. Няма историк, който да специализира и да има задълбочени знания по всички тези теми. Това обаче са очакванията към децата, които са заложени в програмата.
Докато не променим учебните планове и програми, българското образование няма как да постига резултати. Казвам програми, а не учебници, защото промяната на учебника е козметична промяна, когато обемът на материала остава същия. Трябва да се наблегне на повече качество, а по-малко количество. Раздутата програма не е гаранция за повече знания, а точно обратното. Целта по история трябва да е изучаване на причините и последиците, причинно-следствените връзки и познаване на няколко исторически процеса, но в дълбочина.
Абсурдно е децата да бъдат затрупвани с факти, които така или иначе не успяват да запомнят. Четене с разбиране, академично писане и функционална грамотност – това трябва да са уменията, които децата развиват, а материалът трябва да е просто средство за развитие на тези умения.
Да проучват връзките между различните предмети и да се учат да пренасят уменията и знанията от един предмет в друг. Много по-важно е децата да се научат да четат с разбиране, да отговарят на въпросите ‘как’ и ‘защо’, а не да препускат през години и имена, които накрая нямат никаква добавена стойност.
Крайно време е да спрем да имитираме реформи и да придадем смисъл на образованието.
Източник: Емил Соколов, Facebook
