Историкът и учител Емил Соколов написа пост в социалната мрежа Facebook, в който коментира излезлите резултати от оценяването PISA, на което българските ученици са се представители изключително незадоволително. Соколов е категоричен, че са необходими радикални реформи и те не бива поведе да бъдат бавени по никакъв начин. Публикуваме коментара му без редакторска намеса:
„Радикални реформи са нужни в българското образование и те не бива повече да се отлагат. Всяка година слушаме как българските ученици са на дъното на класациите за функционална грамотност, аналитично и критично мислене. Именно наборът от тези умения и компетентности позволяват на един човек да се справи успешно с реални житейски ситуации в съвременното общество. Това включва дори умението да се грижиш за собственото си здраве, което пандемията показа, че масово липсва в нашето общество.
Тук някои ще кажат, че българските деца се справят блестящо на международни състезания по математика и други точни науки. Да, така е, но това са чудесни изключения. Според последните данни на PISA (Programme for International Student Assessment или Програма за международно оценяване на учениците) българските ученици са на последно място по функционална грамотност.
С други думи, те не правят връзка между знания и практическо приложение, не могат да ползват запаметеното, за да се справят с основни житейски ситуации и нямат уменията, които работодателите търсят в учениците след завършване на средното им образование.
Тази статистика ни казва, че за 12 години българската образователна система не прави почти нищо, за да гарантира на децата успешна реализация. Това е така, защото освен че е архаична, образователната ни система няма ясна концепция за бъдещето. В момента българското образование не подготвя кадрите, които ще са нужни на България в следващите 20 и 30 години, а се опитва с леки козметични промени да отбие номера. Повечето промени досега не са истинска реформа, а преливане от пусто в празно, което обаче в бъдеще ще доведе до сериозни социални, икономически и дори политически проблеми. Просто е – неграмотните деца се превръщат в непълноценни и неудовлетворени възрастни.
Няколко са нещата, които можем да променим още сега, за да започнем да постигаме по-добри резултати.
Първо, тук ще се повторя, но е изключително важно децата да работят по групи през 60% от времето в часовете. Това е начинът да обсъдят наученото, да го изпробват и да го приложат, за да решат заедно някакъв проблем. Умението да работиш в екип е нещо, което децата ще правят през целия си живот. Те трябва да се научат да го правят добре още в училище. Например, когато са в групи, по-силните деца помагат на по-слабите, което освен че развива умението им да комуникират ефективно, ги учи на отговорност и грижа за околните.
Децата трябва да имат възможност да работят по проекти и да прилагат знанията си по няколко предмета. Така наречените интердисциплинарни проекти дават възможност на учениците да се фокусират върху постигането на конкретна цел, докато в същото време упражняват и прилагат знания и умения от няколко научни дисциплини. Например, с 6-ти клас тази година направихме проект за Византия, в който комбинирахме история, английски и изкуство.
В часовете по английски децата се учиха да пишат и говорят за Византия, използвайки правилната историческа лексика. В часовете по история пък обсъждахме политически, икономически, социални и военни въпроси на английски, дебатирахме и разигравахме кратки исторически сценки.
За да са по-реалистични сценките, в часовете по изкуство учениците изработваха мозайки, плакати, декори и всякакви други неща свързани с Византия и християнството. По трите предмета фокусът беше един – Византия, но знанията и уменията, които децата придобиха, бяха най-разнообразни, като имаха възможност да ги упражняват във всеки един час. Такива проекти могат да се правят комбинирайки всякакви предмети – математика, физика, биология, география и други.
Второ, учебните програми трябва да бъдат променени възможно най-скоро. Броят на темите и уроците трябва да бъде намален, а броят на часовете поне по основните предмети да се увеличи. Например – седми и десети клас покриват едни и същи теми по история. В двете години се очаква от тях да се запознаят с исторически събития, обхващащи няколкостотин години. Това е абсурдно.
Трябва да се набляга не на количеството, а на качеството в усвояване на знания. В учебника за седми клас, когато се обсъжда Първата световна война, никъде не се споменава името на генерал Владимир Вазов – героят от Дойран. Това показва тотално неразбиране на националната ни история и защо тя е важна. Нейното значение е именното това, че историята играе ключова роля в социализирането на децата и изграждането на тяхната българска идентичност.
По-добре е децата да познават по-малко периоди, но да учат за тях в дълбочина и да имат възможност да изградят националната си идентичност, отколкото да се препуска по материала и едни и същи неща да се учат в различни години с надеждата, че нещо ще остане в главите на учениците. Този метод на презастраховане единствено затормозява децата. На тях не им става ясно защо учат едни и същи неща два пъти, като и двата пъти не успяват да се запознаят с темите подробно, а се препуска повърхностно през тях. Образователната система не бива да експериментира с децата.
Трето, от изключително значение е дигитализацията в образованието да продължи. Деца и учители трябва да могат да ползват различни функции и възможности, с които дигиталната среда разполага. Таблети, интерактивни табла и всякакви аудио-визуални материали са необходими в класната стая, както и извън нея. Все пак вече сме в 21 век. Крайно време е музеите и културните институции също да се дигитализират. Много е важно да се работи върху изграждането на медийна грамотност, за да се намалят вредните ефекти от дезинформацията и фалшивите новини.
Дигитализацията позволява още да се противодейства и на плагиатството. Децата от малки трябва да знаят, че плагиатството е неприемливо и подлежи на санкции. В България това е огромен проблем, който съществува дори по върховете на академичните среди. За да се справим с него, трябва да възпитаме децата да уважават чуждия труд и да се безкомпромисни по отношение на академичния интегритет, а и не само на него.“
