Общественикът и историк Емил Соколов написа пост в социалната мрежа Facebook за предстоящите преговори и ротацията във властта в началото на месец март. Той е категоричен, че ако те не се случат и се отиде на нови избори, то това ще бъде самоубийство – и то не партийно, а за държавата като цяло. Публикуваме анализа на Емил Соколов без редакторска намеса:
„Много се говори за предстоящата ротация и преговорите, с които ще се осъществи.
Представете си ги като игра на 3D шах – на три нива. Всеки успех или компромис на едно ниво, ще трябва да бъде компенсиран на друго. С други думи, ако някъде мръднеш с две крачки напред, на друго място вероятно ще трябва да отстъпиш с две назад. Как му се вика на това?
Пазарлък, търговия, задкулисие? Може. Преговорите и създаването на консенсус са много трудна работа. Първо, трябва да си говориш с хора, които по-скоро би подминал на улицата. Второ, няма как да си доволен. Ако си доволен, това означава, че отсрещната страна е недоволна, което пък значи, че преговорите почват отначало. И последно – у нас на преговорите винаги се е гледало с недоверие. Разбира се, в новата ни история има доста причини за това.
Има ли друг вариант в сегашната ситуация? Нови избори? Нищо по-различно няма да създадат. Просто държавата отново ще изгуби ценно време. Виждаме, че гласовете на ГЕРБ и ДПС не се променят. Контролиран, корпоративен, купен вот – резултатите обаче са едни. На никого не му се слушат включванията на Пеевски, но зад него има едни няколкостотин хиляди гласа, които няма да изчезнат. Още повече, че когато ГЕРБ почнат да губят позиции или се почувстват несигурни в преговорите, винаги викат ДПС за подкрепление.
В такъв случай вариантите са два – хвърляш всичко и да става каквото ще. Втори вариант – сядаш и преговаряш, колкото и хората от другата страна да не са ти симпатични. Защото, ако да загубиш служебно е окей за един човек, със сигурност не е начин, по който може цяла държава да се управлява. След пет поредни парламентарни избори, политическа криза, апатия и недоверие, опцията „да става каквото ще“ вече не е политически ход, а самоубийство – национално, а не партийно.“
