Политическият анализатор Емил Соколов написа коментар в профила си в социалната мрежа Facebook по повод днешния празник – Баба Марта. Той честити на българските граждани и прави анализ от един различен ъгъл. Публикуваме го без редакторска намеса:
„Първи Март е!
Освен, че е усмихнат народен празник, на тази дата са вдигали сватба моите родители преди 31 години и вместо сватбени цветя са накичили гостите с мартеници.
Преди 31 години те са категорични, че обществени крясъци ЗА и ПРОТИВ мартениците не е имало, а обичаите и традициите просто са се празнували с радост. Разбира се, не са имали фейсбук да прочетат днешните хиляди мнения.
А за Баба Марта, като за доста други български обичаи и традиции, мнения вече в изобилие.
Според някои, мартеници по българските земи първо връзвали траките. Те задължително слагали усукани бели и червени конци по времето на пролетните мистерии, като символ за край на зимата и пробуждането на природата за нов живот.
Според други – тове е опасно суеверие, което е несъвместимо с чистотата на Православието. За трети е излишна отживелица без особено значение.
Накрая са турбо-патриотите, които с фалшива и пресилена екзалтация питат кога американците ще си закичат мартеници и докога Европа ще ни командва. Без да се заяждам – американските посланици у нас отдавна носят мартеници. Просто за протокола да се знае.
За значението на българския фолклор, традиции и обичаи се е писало и ще се пише много. Аз лично мисля, че на крайните нихилисти и на кресливите патриоти им липсва добро образование по отношение на културно-историческото значение на фолклора и обичаите за един народ. Това са част от нещата, които ни правят това, което сме – които ни правят българи.
Няма нужда излишно да ги мистифицираме и преекспонираме, защото те са уникални и заслужават уважение сами по себе си и без да бъдат излишно украсявани. Просто откъм традиции, обичаи и фолклор всеки народ е скрита съкровищница, а България е много богата такава.
Като човек, живял 10 години в чужбина, откъснат от нашите традиции и обичаи, ще призная, че и без тях може да се живее. Когато толкова години си на място, където почти никой не е чувал за Баба Марта, магията на обичая ти избледнява. Първият път забравяш, после си казваш, че има време догодина и така бавно, но сигурно го изгубваш, без дори да забележиш. И ти липсва… без да забележиш. Дори не знаеш колко ти е липсвало и колко много друго липсва в теб.
„Мистър, нямате мартеничка?!? Това не е нормално!“.
Да, мартеници почнах да нося отново, когато станах учител и децата непрекъснато ме спираха с тази реплика. Когато те видят без мартеница, изпадат в истинско недоумение и веднага бързат да ти накичат поне 10 усукани бели и червени конеца.
Да ви кажа, хубаво е. Усмихва. Денят ти става по-добър. Тези неща, децата инстинктивно усещат и разбират по-добре от нас.
Та, мисълта ми е – ценете традициите и фолклора ни. Тези неща не са даденост, а светът е едно много по-сиво място без тях.
Честита Баба Марта!“
