В седмиците след инвазията на Русия в Украйна, предприета на 24 февруари, Клаудио Дескалци, главен изпълнителен директор на италианската енергийна компания „Eni“, осъществи множество пътувания до доставчици на газ в Африка. Посещенията включваха срещи с високопоставени лица в Алжир през февруари, както и дискусии в Ангола, Египет и Република Конго през март, като Дескалци често е придружаван от висши служители на Рим. Държавно контролираната компания „Eni“, благодарение на съществуващите взаимоотношения за доставка с тези нации, съумя да си осигури допълнителен газ, чието количество успя да замени успешно голяма част от обемите, дългогодишно получавани от своя водещ доставчик Русия, пише „Reuters“.
Това е бърза промяна, която много европейски нации не успяха да извършат, тъй като войната на Владимир Путин разтърси континента, тласкайки го към друга реалност. Да разгледаме ситуацията в Германия. Икономическа сила, която дълго време е била нарицателно за разумно планиране в много аспекти, сега беше сварена напълно неподготвена за този конфликт. Страната е на ръба на рецесията, промишлеността ѝ се подготвя за преразпределение на газа и електроенергията, а съвсем наскоро една от водещите енергийни компании беше национализирана.
Италия, страна, която познава икономическите кризи, в момента изглежда сравнително устойчива. Тъй като нацията си е осигурила допълнителни доставки на природен газ, сега е уверена, че няма да се наложи да преразпределя газа. Междувременно правителство обяви страната за „най-добрата в Европа“ по отношение на енергийната сигурност.
„Признанието, на което се радва Дескалци в няколко африкански държави, несъмнено е предимство по отношение на конкуренцията с други страни,“, заяви Алберто Кло, бивш италиански министър на промишлеността и бивш член на борда на директорите на „Eni“, изтъквайки трудностите, които страната е срещнала при договарянето на сделки по време на кризата, свързана с доставките.
Всъщност Италия и Германия са изправени пред различни обстоятелства, тъй като сериозната енергийна криза тегне неравномерно върху континента, където зависимостта от руския газ варира в широки граници. Голяма част от региона е изправена пред криза относно зимните доставки на природен газ, като сред най-застрашените страни са Германия, Унгария и Австрия. Сред по-слабо засегнатите страни са Франция, Швеция и Обединеното кралство, които по начало почти не разчитат на Русия.
Мартин Мърфи, специалист в областта на нефта и природния газ в изследователската компания „Wood Mackenzie“, сподели, че макар Италия отдавна да смята Русия за най-големия си доставчик на газ, по-голямото разнообразие от доставчици и дългогодишните връзки с Африка означават, че тя е в по-добра позиция да издържи на спирането на руските доставки, отколкото много други страни. Той допълни: „Eni“ има много стабилни връзки с всички страни от Северна Африка, в които присъства и оперира, а именно Алжир, Тунис, Либия, Египет. В повечето от тези страни компанията е най-големият инвеститор в добивната промишленост, като освен това е и международен производител на петрол.„
Кризата в електроснабдяването, причинена от войната, принуди правителствата да се изправят пред рисковете от прекомерна зависимост от доминиращ доставчик или регион. Това е отзвук от енергийната криза през 70-те години на миналия век, която принуди Запада да преосмисли зависимостта си от петрола от Близкия изток – промяна, която стимулира проучванията в световен мащаб и търсенето на алтернативни доставчици като Венецуела и Мексико.
Италианското правителство отказа да коментира настоящата ситуация, а Министерството на икономиката на Германия обяви, че иска да се откаже от вноса на руски газ възможно най-бързо и да диверсифицира доставките си, като посочи първите стъпки в тази посока. Като например за това беше посочено наемането на пет плаващи терминала за втечнен природен газ. В Германия понастоящем няма терминали за втечнен природен газ, докато в Италия активно работят три, а наскоро страната закупи още два.
