Евродепутатите разгледаха състоянието на правата на гражданите в ЕС през 2022 г. и 2023 г., като идентифицираха редица опасения в държавите членки.
Докладът относно състоянието на основните права в ЕС беше одобрен с 391 гласа „за“, 130 „против“ и 20 „въздържал се“.
Евродепутатите призовават за справедливост за убийството на журналисти и приветстват споразумението относно Закона за свободата на медиите. Те отново изразяват загрижеността си за използването на шпионски софтуер, като подчертават необходимостта от стриктно регулиране на индустрията и призовават държавите от ЕС, по-специално Гърция, Унгария, Полша, Испания и Кипър, да следват препоръките на Парламента в тази област.
Повишаване на нивото на корупция
Парламентът изразява дълбока загриженост във връзка с нарастващото равнище на корупция в редица държави от ЕС и отново осъжда предполагаемите инциденти, в които са замесени високопоставени длъжностни лица и политици, включително настоящи и бивши членове на ЕП. Рамката на ЕС за борба с корупцията и Директивата за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, трябва да се прилагат изцяло в държавите членки, а на равнище ЕС е необходим независим орган по етика, посочват евродепутатите. Парламентът също така осъжда опитите на правителствата на държавите членки да упражняват влияние върху независимостта на съдебната власт и призовава за ефективни механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване.
Други проблемни области включват:
– заплахи за свободата на сдружаване, словото и събранията, включително полицейско насилие и масови арести;
– дезинформацията и необходимостта да се гарантира творческа свобода;
– основаната на религия дискриминация и расистки прояви и факта, че не всички държави членки са транспонирали изцяло Рамковото решение относно борбата с расизма и ксенофобията;
– полицейско насилие срещу ромското население;
– повсеместното нарушение на основните права и прекомерно насилие срещу мигранти и бежанци и утвърждаване на използването на мерки за отблъскване в националното право;
– правата на детото, като например на равно признаване на родителството в целия ЕС;
– риска от дискриминационни предубеждения, които са вградени в новите технологии, като изкуствения интелект;
– социални, икономически и екологични права (напр. бедност и социално изключване, цифрова бедност); и
– подобряване на институционалните гаранции (включително установяване на Агенцията за основните права като независим орган по правата на човека).
Докладчикът Катарина Барли (С&Д, Германия) коментира:
„Нарушенията на основните права са широко разпространени в държавите членки на ЕС. Времената на кризи са като лакмусов тест в това отношение, тъй като зачитането на основните права не може да зависи от благоприятни икономически и обществени условия. Те не са доброволни; те са същността на нашите общества и основна основополагаща стойност на ЕС.“
