Европейският парламент (ЕП) иска да бъдат поставени няколко задължителни цели за защита на дивата природа и хората, информират от българската фондация „Биоразнообразие“.
Във вторник Парламентът прие резолюция относно „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 година: да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ с 515 гласа „за“, 90 гласа „против“ и 86 „въздържал се“.
В нея се разглежда въпросът за кризата с биологичното разнообразие, пред която днес са изправени Европа и светът. Състоянието на околната среда в глобален мащаб се влошава с невиждани досега темпове – заплашени от изчезване са един милион от общо осем милиона вида.
Евродепутатите приветстват амбициозната цел, заложена в Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, до 2050 година екосистемите да се възстановят, да станат устойчиви и да бъдат добре защитени. Водени от тази си амбиция, те призовават за законодателство на ЕС в областта на биологичното разнообразие, подобно на Европейския законодателен акт за климата.
Евродепутатите изразяват огромното си съжаление, че ЕС не постигна целите за изминалата 2020 г. в областта на биологичното разнообразие. Според тях новата стратегия трябва да намери работещи решения за основните източници на неблагоприятни изменения в природата: промяната в използването на земята и морето, пряката експлоатация на организмите, изменението на климата, замърсяването, инвазивните чужди видове.
Парламентът настоява Европа да заделя 20 милиарда евро годишно за мерки в подкрепа на биологичното разнообразие. Евродепутатите също така искат участниците в конференцията на ООН през октомври 2021 г. да постигнат договореност за биологичното разнообразие, подобна на Парижкото споразумение в областта на климата. Очаква се на конференцията да бъдат определени глобалните приоритети в областта на биоразнообразието до 2030 година и след това. Защитените зони в ЕС трябва да обхващат 30% от неговата територия.
Въпреки че ЕС разполага с най-голямата мрежа от защитени зони, евродепутатите смятат, че е необходим План на ЕС за възстановяване на природата. Те отново отправят своя призив най-малко 30% от сушата и морските територии да бъдат обявени за защитени зони до 2030 година, като поне една трета от тях, включително девствените и вековните гори, да бъдат още по-строго защитени. При определянето на националните цели трябва да се вземат под внимание общата площ и делът на природните зони.
Евродепутатите заявяват, че до 2030 г. не трябва да има влошаване на тенденциите в опазването и на „благоприятно състояние на запазване“ за всички защитени видове и местообитания. Освен това поне 30% от видовете и местообитанията, които понастоящем нямат благоприятен природозащитен статут, трябва да го постигнат или да покажат силна положителна тенденция в тази посока.
Според евродепутатите ЕС трябва да бъде начело на усилията за прекратяване на търговията със застрашени видове или части от тях.
Парламентът подкрепя създаването на европейска платформа за екологизиране на градовете. Застъпва се и идеята за задължителни цели относно биологичното разнообразие в градовете – например задължителен минимален дял на озеленените покриви, както и за забрана на използването на химически пестициди.
Евродепутатите се противопоставят на повторното разрешаване на употребата на глифосат, което ще стане факт след 31 декември 2022 г. Те отново отправят призив за спешно преразглеждане на Инициативата на ЕС относно опрашителите, за да се включи амбициозна рамка за наблюдение на опрашителите в целия ЕС. Трябва да спрат да намаляват популациите на опрашителите, тъй като те са от решаващо значение за екологичното равновесие и продоволствената сигурност.
