Евродепутатите призоваха да бъдат направени разследвания, да бъдат въведени ограничения и да бъдат приети нови закони заради разкритията от Досиетата „Пандора“. В резолюция, приета с 578 гласа „за“, 28 гласа „против“ и 79 гласа „въздържал се“, членовете на ЕП определиха най-неотложните мерки, които ЕС трябва да предприеме, за да се отстранят пропуските, които в момента позволяват избягване на данъци, пране на пари и данъчни измами в големи мащаби.
Те също така призоваха Комисията да предприеме правни действия срещу държави от ЕС, които не прилагат правилно съществуващите закони. Евродепутатите отправиха по-специално критика към настоящите и бившите министър-председатели и министри на държавите членки на ЕС, за които има разкрития в Досиетата „Пандора“.
Резолюцията идва и след изразеното възмущение от членовете на ЕП по време на октомврийския пленарен дебат, който се проведе два дни след публикуването на първите разкрития от Досиетата „Пандора“.
Приетата днес резолюция призовава националните институции от ЕС да започнат задълбочено разследване на всички нарушения, разкрити в Досиетата „Пандора“, засягащи техните юрисдикции, включително одити на всички посочени лица.
Евродепутатите призовават Комисията да направи преглед на разкритията и да анализира дали е необходимо допълнително законодателство или правни действия срещу някои държави членки. Според тях и Европейската прокуратура трябва да прецени дали разкритията заслужават конкретни разследвания .
Евродепутатите изразяват съжаление във връзка с факта, че политици от ЕС и бивши европейски ръководители като Андрей Бабиш, министър-председател на Чехия, Никос Анастасиадис, президент на Кипър, Вопке Хукстра, министър на финансите на Нидерландия, Тони Блеър, бивш министър-председател на Обединеното кралство, и Джон Дали, бивш малтийски министър и еврокомисар, също присъстват в Досиетата „Пандора“. Илхам Алиев, президент на Азербайджан, и Мило Джуканович, президент на Черна гора, също са пряко разкритикувани в резолюцията.
Парламентът настоятелно призовава държавите членки и Комисията да направят повече по отношение на идентифицирането и споделянето на информация относно действителните собственици, които в крайна сметка извличат печалби от фиктивни дружества. Евродепутатите посочват също, че много държави членки се забавят в прилагането на действащите правила за борба с изпирането на пари и избягването на данъци.
Комисията трябва да предприеме мерки срещу тези изоставащи страни. От нея също така беше поискано да изготви предложения за регулиране на т.нар. „златни паспорти“ и схеми за пребиваване и да оцени до каква степен ефективно се идентифицират видни политически личности и се прилага задълбочена надлежна проверка.
Новите по-строги правила ще се окажат безполезни без правилно прилагане на вече въведените правила и без по-добро сътрудничество между националните институции в целия ЕС, се посочва в резолюцията, в която се призовава и за повече ресурси и добра воля в тази връзка. Самата Комисия следва да прецени дали националните звена за финансово разузнаване са достатъчно добре обезпечени с ресурси.
Резолюцията определя настоящия черен списък на ЕС на данъчните убежища като „неефективен инструмент“, който не е в състояние да улови някои от най-големите държави нарушители. Така например две трети от фиктивните дружества в Досиетата „Пандора“ се намират в Британските Вирджински острови, които все още не фигурират в черния списък на ЕС, се посочва още в резолюцията.
Членовете на ЕП предлагат различни начини за засилване на критериите за включване в списъците, включително разширяване на обхвата на типичните за данъчните убежища практики и промяна в процедурата за вземане на решение за включване на юрисдикции в списъка. По-рано през октомври 2021 г. членовете на ЕП приеха по-подробна резолюция по този въпрос.
