Тази седмица лидерите на Европейския съюз /ЕС/ навлизат в решаваща фаза, за да се уверят, че бързото покачване на цените на енергията и късите доставки няма да затормозят допълнително затруднените им икономики и да подклаждат безредици, пише „Асошиейтед прес“. В същото време те трябва да запазят всички 27 членки единни в опозицията си срещу руския президент Владимир Путин.
В навечерието на началото на ключовата среща на върха в четвъртък изпълнителната комисия на ЕС представя план във вторник, който трябва да помири зеещата пропаст между тези, които искат да наложат обща горна граница на цените на газа, за да поддържат цените ниски, и онези, които смятат, че това ще запази основно изчерпване на доставките, допълнително гладуващи индустрии и предприятия. След това през уикенда лидерите на ЕС ще търсят компромис по време на двудневни разговори, колкото и трудни да са те.
Председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел заяви пред 27-те лидери в писмото си с покана, че има три линии на действие: намаляване на търсенето, гарантиране на сигурност на доставките и ограничаване на цените. Белгийският премиер Александър де Кроо е категоричен:
„Европа е изправена пред своята седмица на истината. Тази седмица е успех или пропуск.“
Не отне много време на страните-членки на ЕС да разберат, че зависимостта на блока от руската енергия е огромна политическа грешка. Те го разбраха почти веднага, след като Путин нахлу в съседката си Украйна на 24 февруари. И на фона на санкциите, наложени на енергийния сектор на Русия, богатият блок от 450 милиона оттогава се бори да намери начини да не позволява на минусовите температури да навлязат в домовете на най-бедните и предприятията да залязат поради липса на достъпна енергия.
Тъй като националистите и десните популисти се оплакват все повече от общия подход на ЕС, способността да се намери обща стратегия за излизане от кризата може да има пряко въздействие върху бъдещето на блока. Павел Зерка от Европейския съвет за международни отношения коментира:
„Предстоящата зима може да смрази и разбие европейските чувства – споделеното чувство за принадлежност, взаимното доверие между европейските страни и емоционалната привързаност на гражданите към идеята за Европа.“
Дори Де Кроо, лидерът на една от най-прегръщащите ЕС нации, знае, че няма повече време за колебания. Той подчерта:
„Времето за извинения отмина. ако ЕС все още иска да бъде значим, да ограничава цените на енергията и да защитава по-добре семействата и бизнеса в тази енергийна война, той най-накрая трябва да постигне.“
През последните седмици Де Кроо настоява усилено за ограничаване на цената на целия внос на газ в ЕС, докато други страни като Полша и Гърция също увеличават натиска върху Европейската комисия.
Изпълнителният орган на блока трябваше да излезе с план за справяне с недостига във вторник. Не е лесна задача в светлината на фундаменталните различия между гигантската Германия, която не подкрепя пълна горна граница на цената на газа, и други, които са убедени, че такава горна граница няма да доведе до спад на предлагането на пазара.
Очаква се Комисията да излезе с компромис, който би позволил временен коригиращ механизъм, който да се задейства при изключителни обстоятелства и създаването на нов газов индекс за втечнен природен газ, отразяващ по-добре пазара след драстичното намаляване на вноса на тръбопроводен газ от Русия.
Ако беше необходимо някакво подтикване, Международната агенция по енергетика го направи в началото на този месец, като изтъкна, че „сигурността на доставките на газ в Европа е изправена пред безпрецедентен риск, тъй като Русия засилва използването на доставките на природен газ като политическо оръжие“.
Дори ако трупането на газови доставки е напреднало с пълна сила и зависимостта от руските доставки е намаляла до по-малко от 10%, опасностите все още са налице. МАЕ допълва:
„Възможността за пълно спиране на доставките на руски газ не може да бъде отхвърлена преди отоплителния сезон 2022/23 – когато европейската газова система е най-уязвима.“
А енергийната криза разкъсва дълбоко тъканта на европейското общество. Европейската профсъюзна група ETUC заяви, че заплатите, коригирани спрямо инфлацията, са паднали във всяка страна-членка на ЕС тази година с цели 9%. Междувременно корпоративните печалби продължават да растат, понякога с до 6,5 процента в Румъния, се казва в съобщението. Манон Обри, депутат от ЕС от групата на левицата, посочи:
„На хората им липсва храна, трябва да се откажат от развлекателните дейности. И семействата трябва да избират между това да напълнят колите си или да пуснат отоплението.“
На такъв фон от потенциална социална вълна, лидерите на ЕС са на път да се споразумеят за система за обединяване на закупуването на газ, за да се гарантира, че държавите-членки ще спрат да наддават една срещу друга за увеличаване на резервите и повишаване на цените на енергията като цяло.
За да се противопоставят на заплахата от бизнес фалити и промишлен спад, нациите от ЕС започнаха независимо да субсидират застрашените сектори, с риск от изкривяване на пазара. Ако една богата държава-членка може да хвърли милиарди евро в дадена индустрия, докато по-бедната трябва да стърже и да гледа ревниво, концепцията за общия пазар на ЕС е застрашена.
Ето защо планът на Германия от 200 милиарда евро за субсидиране на индустрията си, за да премине през следващите две зими, беше подложен на критика от мнозина. Но от друга страна, поддържането на колелата на германската индустрия в движение също може да е от полза за всички.
„Обикновено това, което е добро за Германия, е добро и за нас.“, категоричен е Де Кроо.
