Стъклени очи. Едносрични отговори. Непрекъснатото звучене на пиукания и бръмчене от високоговорителите на смартфона. Това е позната сцена за родителите по света, които се борят с използването на интернет от децата си, пише „Politico“. Попитайте Вера Йоурова – когато 10-годишният ѝ внук е пред екрана, нищо около него вече не съществува, дори бабата, коментира комисарят по прозрачността на събитие в Европейския парламент /ЕП/ през юни.
Държавите вече предприемат първите стъпки за ограничаване на прекомерното – и потенциално вредно – използване на големите социални медийни платформи като Facebook, Instagram и TikTok.
Китай иска да ограничи времето, прекарано пред екрана, до 40 минути за децата на възраст под 8 години, а американският щат Юта наложи цифров комендантски час за непълнолетните и родителско съгласие за използване на социалните медии. Франция се е насочила към производителите, изисквайки от тях да инсталират система за родителски контрол, която може да се активира при включване на устройството.
ЕС има свои собствени мащабни планове. Съюзът предприема смели стъпки със своя Закон за цифровите услуги (DSA), който от края на този месец ще принуди най-големите онлайн платформи – TikTok, Facebook, Youtube – да отворят системите си за контрол от страна на Европейската комисия и да докажат, че правят всичко възможно, за да гарантират, че продуктите им не вредят на децата.
Наказанието за неспазване на изискванията? Огромна глоба в размер до шест процента от глобалните годишни приходи на компаниите.
Болни от екран
Точната връзка между използването на социалните медии и психичното здраве на тийнейджърите е предмет на спорове. Тези дигитални гиганти печелят пари от това да привлекат вниманието ви и да го задържат възможно най-дълго, като в този процес прибират парите на рекламодателите. И те са професионалисти в това: безкрайното превъртане, съчетано с периодичната, но непредсказуема обратна връзка от харесвания или известия, предизвиква стимулиране, което имитира ефекта на игралните автомати върху мозъчните ни структури.
Това е жажда, която е достатъчно трудна за преодоляване от възрастните (само попитайте журналист). Притеснението е, че за уязвимите млади хора това влечение води до съвсем реални и отрицателни последици: тревожност, депресия, проблеми с образа на тялото и лоша концентрация.
Големите проучвания на психичното здраве в САЩ – където данните са най-многобройни – установиха забележимо нарастване на нещастието сред подрастващите през последните 15 години, тенденция, която се запази и по време на пандемията. Това увеличение обхваща редица показатели: мисли за самоубийство, депресия, но също и по-обикновени проблеми със съня. Тази тенденция е най-силно изразена сред тийнейджърките.
В същото време употребата на смартфони се е увеличила рязко, като все повече хора се сдобиват с такива на по-млада възраст. Използването на социалните медии, измерено като брой посещения на дадена платформа на ден, също се е увеличило значително.
Има и някои големи уговорки. Тенденцията е най-видима в англоезичния свят, въпреки че се наблюдава и в други части на Европа. Освен това има цял набор от смущаващи фактори. Намаляващата стигма по отношение на психичното здраве може да означава, че младите хора се чувстват по-комфортно да описват в анкетите какво преживяват. Почти сигурно роля играят и променящите се политически и социално-икономически фактори, както и тревогите за изменението на климата.
Изследователите от всички страни на дебата са съгласни, че технологиите имат значение, но също така, че те не обясняват напълно тенденцията. Те се разминават в мненията си за това къде да се постави акцентът.
Лука Брагиери, асистент по икономика в университета „Бокони“ в Италия, заяви, че първоначално е смятал, че опасенията във връзка с Facebook са преувеличени, но е променил мнението си, след като е започнал да проучва темата (и оттогава е изтрил профила си във Facebook). Брагиери и колегите му са прегледали проучвания на психичното здраве в американските колежи от 2004-2006 г. – периодът, в който Facebook за първи път е бил разпространен в американските колежи и преди да стане достъпен за широката общественост. Той установява, че в колежите, в които е въведен Facebook, психичното здраве на студентите се е влошило по начин, който не се наблюдава в университетите, в които той все още не е пуснат.
Брагиери твърди, че сравнението с колежи, в които Facebook все още не е бил навлязъл, е позволило на изследователите да изключат неидентифицирани други променливи, които може да са били едновременни.
Елиа Аби-Жауд, психиатър и преподавател в Университета в Торонто, споделя, че е наблюдавал ефекта от първа ръка, когато е работил в стационар за деца и юноши от 2015 г. Аби-Жауд, който също така е публикувал изследвания по темата, заяви:
„По принцип бях на първа линия, свидетел на драматичното нарастване на борбеността сред юношите.“
Той забелязва всякакви афективни оплаквания, депресия, тревожност – но за да стигнат до болнично заведение – говорим за суицидност. И това беше много поразително да се види.
Най-голямото му притеснение? Липсата на сън – и съпътстващите я промени в настроението и по-лоши резултати в училище.
„Мисля, че голяма част от нашето население е хронично лишено от сън“, смята Аби-Жауд, сочейки с пръст смартфоните и използването на социалните медии.
Обратната страна
Новите технологии са попадали в обсега на теми с паник бутон и преди. Поглеждайки назад, сега те изглеждат странни, дори смешни. Ейми Орбен от отдела за познание и мозъчни науки към Съвета за медицински изследвания на Великобритания в университета в Кеймбридж даде следния пример:
„През 40-те години на миналия век имаше опасения за пристрастяване към радиото от децата. През 60-те години на миналия век това беше пристрастяването към телевизията. Сега имаме пристрастяване към телефоните. Затова мисля, че въпросът е: различно ли е сега? И ако е така, как?“
Тя не отхвърля възможните вреди от социалните медии, но настоява за нюансиран подход. Това означава да се обърне внимание на конкретните хора, които са най-уязвими, и на конкретните платформи и функции, които могат да бъдат най-рискови.
Друг важен въпрос: повече данни.
Има „истинска разлика“ между общото убеждение и действителните доказателства, че използването на социални медии е вредно, уточнява Орбен, който продължи да хвали новите правила на ЕС. Сред различните разпоредби, новите правила на ЕС ще позволят на изследователите за първи път да се сдобият с данни, които обикновено са заровени дълбоко във фирмените сървъри.
Орбен каза, че докато много внимание е отделено на отрицателните ефекти от използването на цифрови медии за сметка на положителните примери, изследването, което тя проведе върху благосъстоянието на подрастващите по време на пандемични блокирания, например, показа, че тийнейджърите с достъп до лаптопи са по-щастливи от тези без.
Когато става дума за риск от нараняване на децата обаче, Европа е възприела предпазлив подход. На събитие на Комисията през юни Пати Валкенбург, ръководител на Центъра за изследване на децата, юношите и медиите в Университета на Амстердам, коментира:
„Не всички деца ще изпитат вреда поради тези рискове от използването на смартфони и социални медии. Но за непълнолетните трябва да приемем принципа на предпазливостта. Фактът, че може да бъде причинена вреда, трябва да е достатъчен, за да оправдае мерките за предотвратяване или смекчаване на потенциалния риск.“
Родителски контрол
Изправени пред нарастващ натиск през последните години, платформи като Instagram, YouTube и TikTok въведоха различни инструменти за успокояване на притесненията, включително родителски контрол. От 2021 г. YouTube и Instagram изпращат напомняния на тийнейджъри, използвайки тяхната платформа, за да си правят почивки. TikTok през март обяви, че непълнолетните трябва да въвеждат парола след един час в приложението, за да продължат да гледат видеоклипове. Но компаниите за социални медии скоро ще трябва да отидат по-далеч.
До края на август много големи онлайн платформи с над 45 милиона потребители в Европейския съюз – включително компании като Instagram, Snapchat, TikTok, Pinterest и YouTube – ще трябва да се съобразят с най-дългия списък от правила. Те ще трябва да предадат на наблюдателя на Закона за цифровите услуги — Европейската комисия — своята първа годишна оценка на голямото въздействие на техния дизайн, алгоритми, реклама и условия на услуги върху редица обществени проблеми като защитата на непълнолетни и психическото им благополучие. След това те ще трябва да предложат и приложат конкретни мерки под наблюдението на одиторска компания, Комисията и проверени изследователи.
