Европейският съюз /ЕС/ смята да се справи с повишаващите се цени на основни продукти чрез „хранителна дипломация“.
Кризата се разрази в резултат на руската инвазия в Украйна, която е голям производител на пшеница. Европа не е забранила търговията с храни с Русия, но от Москва смятат, че санкциите са причината за увеличаването на цените на енергийните източници. Европейските лидерите считат да улеснят износа на храни през Полша, както и да доставят гориво за украинските фермери. Брюксел също предвижда да отпусне 300 милиона евро в подкрепа на земеделието за Западните Балкани.
Припомняме ви, че Министерство на финансите /МФ/ у нас разпространи проекта на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 година.
В доклада си вицепремиера и министър на финансите Асен Василев отбелязва, че през този период се наблюдава запазване на тенденцията на увеличение на дълга, като се предвижда към края на 2025 година да бъде достигнато ниво от 54,2 милиарда лева.
Предвижда се през втората половина на 2022 година да има забавяне на поскъпването на петрола и неенергийните суровини. В съответствие с това, нарастването на общото равнище на потребителските цени ще продължи да се ускорява до третото тримесечие на годината. Инфлацията в края на 2022 година ще достигне 10%. Водещ принос за това ще имат храните, чието поскъпване е до 16,4% на годишна база през декември. Енергийните стоки също ще допринесат положително, като повишението в цените на транспортните горива се очаква да бъде 25,1% в края на годината. Услугите също ще поскъпнат с 8,1%, а неенергийните нехранителни стоки – с 6%. Средногодишната инфлация се прогнозира да бъде 10,4%, но у нас се очаква тя да продължи да се забавя до 3,1% в края на 2023 година, посочиха от финансовото ведомство.
От МФ подчертаха, че енергийните стоки ще имат отрицателен принос заради намалението на международната цена на петрола. Това от своя страна ще доведе до поевтиняване на автомобилните горива.
